„Ако оставим настрана безчинствата, извършени по време на окупацията на острова през Втората световна война, в цялата му история не е било извършено нито едно убийство.

Това беше на път да се промени.“

Всеки, който ме познава знае, че обожавам Антъни Хоровиц. За мен той е един от най-добрите съвременни писатели на криминални романи, но определено вече го нареждам до класиците в жанра.

Неговото писане неведнъж е сравнявано с това на Агата Криси и определено това не са празни приказки. Хоровиц създава страхотни сюжети, които са толкова заплетени, че понякога дори да си мислиш, че си разгадал кой е убиецът в книгите му, той успява да те изненада и да ти покаже, че винаги е една крачка пред теб.

Въпреки че повече ми харесва поредицата със Сюзан Райланд („Мозайка от убийства“), тази с Хоторн има своя чар. Най-вече заради самия детектив, който е брилянтен в това да разплита загадки, но и самият той е една енигма, която никога не можеш да предвидиш. Историята, сарказмът и хапливият начин на общуване са му втора природа и ние читателите от една страна получаваме добра криминална история, но от друга през нея ни води дуото Хоровоиц и Хоторн, което прави това книжно приключение много по-забавно.

В третата книга от поредицата, „Опашка от убийства“ Хоровиц не изневерява на своя стил. В нея на детектива-консултант Даниъл Хоторн и писателя Антъни Хоровиц, наел се с тежката задача да описва разследванията му, се развива на идиличния остров Олдърни в Ламанш. Когато странната двойка Хоторн и Хоровиц заминава да представи поредицата за приключенията си в рамките на местен литературен фестивал, нито един от двамата не очаква да бъде въвлечен в разследване на убийство – а още по-малко да се озове в капан заедно с хладнокръвен убиец на един малък къс земя .

Сред останалите поканени на фестивала има писателка на популярни детски книги, френска поетеса, майстор-готвач, представящ готварските си книги, сляпа жена – екстрасенс и автор на книги за отвъдното, както и военен историк; и всички те се озовават насред скандал, свързан с прокарването на спорен електропровод на острова.

Когато местен богаташ е убит при загадъчни обстоятелства, Хоторн и Хоровиц се заемат със случая. Разбира се, никой няма право да напуска острова, местната полиция по-скоро се пречка, отколкото да помага, и е повече от ясно, че убиецът е наблизо. Но кой е той?

Третото разследване на Хоторн и Хоровиц ми беше изключително любопитно. Тази история тотално приближава образа на Хоровиц към този на Агата Кристи. Историята е изключително умна сатира, която смесва в себе си страхотни криминални загадки и увлекателна мистерия, която не се усещаш как преполовяваш за отрицателно време.

Самото развитие на сюжета, на малък остров, в който всички имат причина да са убили жертвата е точно като в роман на кралицата в жанра – всеки има мотив, но всеки има и алиби, което е логично и ни оставя с пръст в уста.

Цялата книга е пропита от  подвеждащи следи, хитро разположени улики и неочаквани разкрития. Дори в един момент самият Хоторн сякаш се беше предал, Хоровиц като писател се отчая, че книгата му ще е с очакван финал и аз като читател повярвах на това. Но Хоровиц не оставя магарето си в калта и ни представи един финал, който освен логичен, беше стряскащо реален.

При Хоровиц има едно плашещо нещо, което забелязвам вече в поредната негова книга, до която аз се докосвам. Той има тази способност да ни кара да съчувстваме на убийците в книгите му. Те имат някаква много лична подбуда, която ги кара да извършат убийството и която те докосва по някакъв начин, като след това стигаш до момента, в който си казваш -  „Не може ли Хоторн да си затвори очите?“. Но в следващия момент показва как човек, който е способен да извърши такова нещо се покварява, всичко в него умира в секундата, в която е решил да направи това деяние и всякаква симпатия се изпарява.

Антъни Хоровиц

Специално в тази книга ми хареса и как на финала Хоровиц прави разлика между морал и закон. Морално, те заедно с Хоторн, правят всичко каквото трябва за да заловят виновните, но след това законът как ще приложи информацията, която са им дали не зависи от тях. А и не е тяхна работа.

В обобщение мога да кажа, че това е поредната книга на Хоровиц, която заслужава вашето внимание, а ако не сте се докоснали до неговото творчество, трябва веднага да поправите тази грешка. Предупреждавам – води до пристрастяване!

Автор: Любен Спасов