„Надзъртах в себе си и ми се завиваше свят, все едно че съм се надвесила над безкрайност.“
Такааа … това ревю ще е малко по-различно. Може би, защото за първи път ще
се изкажа не чак толкова ласкаво за книга на Блага Димитрова, а и може би, защото това е
първата ми аудиокнига и малко ще поговоря и за това.
Да започнем от романа. Всеки, който ме познава или следи страницата на Book Adventure Club знае, че аз наистина харесвам Блага Димитрова. Всичко,
което съм прочел от нея ме е докоснало по някакъв начин и ме е накарало да се
замисля над теми, които съм подминавал в ежедневието си.
Блага е майстор на перото, който определено успява с думи да те омагьоса и
да те остави безмълвен. Да не знаеш как да коментираш прочетеното.
В „Пътуване към себе си“ тя не е по-различна. Безкомпромисна във всяка една
написана дума. Всяка буква си е на мястото, всяко изречение е написано така
както трябва. Блага с такава лекота говори както за вътрешния свят на героинята
си Райна, който е по женски сложен и по младешки объркан, така и за сериозни политически теми за времето, в което е написан романа.
Аз разглеждам „Пътуване към себе си“ като един личен дневник, който Райна
решава да ни покаже и да ни допусне в личния си свят. Да ни покаже любовните си
терзания свързани с Влад; какво е да си единствената жена на строежа; какво е
да носиш миналото си като огромно бреме, което те дебне зад ъгъла; какво
наистина означава една съперница в женските очи.
Да, за поредна книга в този сайт ще кажа, че е женска и може би затова не
ми хареса. Тази обаче е много женска. Блага подробно ни представя вътрешния
свят на едно момиче и нещата, които я терзаят. Всеки поглед, мисъл, действие,
всичко е описано подробно и имаше момент, в който си помислих, че най-накрая съм в
главата на някоя жена и мога да разбера как точно разсъждават те.
Единственият момент, в който можех да се свържа с Райна по някакъв начин е
по-скоро търсенето на собственото си аз от гледна точка на младостта. Всеки от
нас в началото на 20-те си години преминава през тези големи чудения накъде да
поеме, кой път ще е правилният за него и в даден момент се чувства изгубен.
Това са трепетите на младостта, които не подминават повечето от нас.
И въпреки всичко … „Пътуване към себе си“ определено не е моята книга. Ако
не я слушах, а я четях, може би нямаше и да я довърша. Просто брилянтното
писане на Блага, съчетано с доста увлекателното четене на Петя Абаджиева, ми
доставяха удоволствие от слушането.
И тук е моментът да кажа две думи и за този ми опит в света на аудиокнигите.
Аз съм от консервативните читатели и определено съм привърженик на книжното
тяло. Имам Kindle в нас, който скоро не съм ползвал, сега пробвах и
аудиокнигите. Определено мнението ми за книжното тяло не се промени след първия
ми опит, но аудиокнигата с една идея ми допадна повече от електронната и това е
така, само защото мога да слушам дадена книга в моменти, които просто няма как
да чета. Това ми дава едно бонус време да се потопя в дадена история, което не
винаги имам.
Специално с „Пътуване към себе си“ нещата се получиха доста добре, защото
Петя Абаджиева някак си е усетила духа на книгата и четенето й беше много увлекателно. Красивите думи на Блага бяха истинско удоволствие за слушане.
Ще дам шанс на аудиокнигите с още няколко заглавия, в които да има малко повече действие, за да преценя дали са моето нещо като цяло. За жалост обаче дори този нов книжен опит не успя да ме накара да харесам „Пътуване към себе си“. Просто не е моята книга.
Автор: Любен Спасов
Прочетете още:
"Какво цените най-много в живота?"
"Глухарчето": Между личната трагедия и политическата реалност
#BookRecap: 5 книги от български автори, които прочетох през октомври
CONVERSATION