„- Не те ли тормози, че не знаеш кой е убиецът, Кинз?

-       Естествено, че ме тормози!

-       Представи си колко щеше да те тормози след двайсет години, ако ставаше въпрос за човек, когото си обичал. Колко далеч щеше да стигнеш, за да получиш отговор на въпросите си?“

Това ревю ще го започна с поздравления към целия екип на Benitorial. „Гробът на сестра ми“ е поредното добро заглавие от тях и до момента за мен те нямат слаба книга, която да са пуснали на българския книжен пазар. Благодаря и за възможността да прочета тази!

Всеки, който ме познава знае колко обичам криминални книги, трилъри. Дали ще бъде по-детективски настроен или ще е много кървав, за мен няма значение. Обичам мистериите, обичам загадките и още повече обичам книгите, които ме карат да стоя буден до 3 часа през нощта и не ме оставят да заспя.

Точно такъв беше случаят с романа на Робърт Дъгони. Първоначално мислех да пусна това ревю в понеделник, но толкова силно искам да ви разкажа за тази книга, че не се стърпях и го пускам сега.

„Гробът на сестра ми“ се оказа един страхотен криминален роман, със заплетен случай, реалистични герои, които вълнуват читателя и обрати, които аз лично не очаквах. Динамична книга, която се четеше с лекота и ме караше да искам и още, и още …

В нея Робърт Дъгони ни запознава с Трейси, която е прекарала последните двадесет години в съмнения относно изчезването на сестра си Сара и последвалото дело за убийство. Тя не вярва, че Едмънд Хаус – насилник с минало, осъден за убийството на Сара, – действително е виновен. В търсене на справедливост Трейси става детектив в Сиатълското полицейско управление и посвещава живота си на преследването на убийци.

Когато останките на Сара най-сетне са открити близо до родния им град Сидър Гроув, Трейси е решена да получи отговори на въпросите, които я измъчват от години. И докато търси истинския убиец, разкрива тъмни тайни, които ще променят завинаги връзката ѝ с миналото и ще я изложат на смъртна опасност.

Първо ще започна с криминалната част. Както казах и по-горе книгата е типичен криминален роман, по-скоро детективски, в който през цялото време търсим убиец, който се крие вече двадесет години. Писането на Дъгони бе чудесно, изпълнено със загатвания, водене към грешни следи, за да може да ни изненада напълно на финала. Авторът също така беше подготвен много добре от гледна точка на правото. Съдебният процес, който се разиграва в книгата, е толкова реален, с толкова железни доводи, че ти доставя удоволствие да видиш как защита и прокуратура спорят, за да докажат правотата си.

Нямаше един случаен ред в тази книга. Всяко действие на героите беше логично, а тези, които бяха под съмнение, на финала разкриват картите си и се разбира всяка една реплика, казана по-рано. Според мен, за един криминален роман е много важно, да държи в напрежение читателя до края, той да не иска да прави нищо друго и също така да го зашлеви с неочакван финал. Е, тук всички важни точки са направени и четенето на романа носи само и единствено книжно удоволствие.  

Относно финала, освен, че ме изненада, мога да кажа, че беше изключително логичен, задоволителен и не ме подразни нито за миг, което напоследък все по-рядко се случва.

Робърт Дъгони

Освен с добрата кримка, книгата ме спечели и с посланията, които отправя. За това как понякога докато не оставим миналото, няма как да имаме настояще, а бъдещето остава много на заден план. Но също така е и пример как миналото понякога наистина е непреодолимо, защото нещата не са се случили по правилния начин. А някои хора, просто искат всичко да се случва както трябва. Без фалшифициране. Без измами. Да се изправим пред чистата истината, незавсимо колко болезнена ще е тя. 

Връзката межди сестрите Трейси и Сара също е много трогателна. Всеки, който има брат или сестра може да се познае. А помощта на Сара към Трейси, дори след двадесет години, не само че беше изненадваща, но и спаси живота не само на един човек.

Спирам да пиша, тъй като не ми се иска, без да искам да издам нещо. Просто наистина ви препоръчвам да прочетете „Гробът на сестра ми“, защото историята и авторът си заслужават. А аз нямам търпение, да прочета следващото заглавие от Benitorial.

Автор: Любен Спасов