„В самото начало Матилда долови нещо странно в лицето на Етиен. Така, почти безобидно, започна цялата история – но не е ли така с всички трагедии?“

Давид Фоенкинос го харесвам още от времето, когато прочетох „Загадката Анри Пик“. Харесва ми начинът му на писане, историите, които разказва и брилянтната смесица, която прави между трагичното и очарователното.

В „Две сестри“ Фоенкинос разкрива пълния си потенциал като писател. В тази кратка по обем книжка, той е събрал толкова мъдрост, психология и емоции, че много автори могат да му завидят. „Две сестри” е книга, която събира в себе си цялото страдание, което може да изпита един човек, когато голямата му любов го напусне. Страдание, което бавно се превръща в омраза, която се оказва пагубна и води до трагични събития.

В първата част на книгата се запознаваме обстойно с Матилда – учителка в гимназия, която всички обичат, а тя не приема работата си като задължение, а като нещо, което прави защото обожава литературата, Флобер и децата. Също така Матилда е лудо влюбенa в Етиен и когато той я напуска без да каже дори защо, тя не приема нещата спокойно. В тази част Фоенкинос нагледно ни показва как един вечно усмихнат човек, силен психически, може да се разпадне за отрицателно време, ако му отнемат опората и голямата любов.

Фоенкинос по прецизен начин ни показва как Матилда постепенно затъва в собственото си страдание и с всеки изминал ден става все по-трудно да намери себе си, да намери смисъла на своето съществуване и да се съсредоточи в нещо различно от Етиен и причината да я напусне. Виждаме как една жена, работила цял живот за своето име и щастие, загърбва всичко с лека ръка, за да се отдаде на опиати, болка, омраза, саморазрушаване. Всеки може да се познае в някаква част от етапите на страданието на Матилда. Всеки от нас е губил любим човек, бил е нараняван, страдал е по някого. Но тъжното в случая е, че виждаме как Матилда не може да намери причина да излезе от това състояние, а сякаш иска да изживява страданието отново и отново, и отново …

И тук идва ред на втората част от книгата, когато се появява сестра на Матилда – Агата. Тя идва да помогне на сестра си, да ѝ подаде ръка в труден момент. Приютява я в къщата си. Допуска я до семейството си, до дъщеря си. Двете сестри никога не са били близки, но все пак са сестри. Колкото по-дълго време Матилда стои при месейство на Агата обаче, толкова по-изнервено става положението. Матилда вижда какъв живот има сестра ѝ и се чуди дали го заслужава. Тотално променена от омерзение и всичко, което ѝ се случва, Матилда често изпада в агресивни състояния, неблагодарност, лъжи. Това е частта от книгата, в която виждаме страданието колко силно може да покварява и да променя хората. За жалост, много често, с трагични последствия.

Давид Фоенкинос

Фоенкинос е страхотен психолог, който прави литературна дисекция на човешката душа и ни я представя по един красив начин, който в един и същи момент те кара да си очарован от това, което четеш и притеснен от това, което следва.

С всеки прочетен роман от французин се убеждавам колко много ги харесвам като пистели. Пишат увлекателно, сладкодумни са и дори най-обикновената история я представят по начин, който не те оставя равнодушен.

Препоръчвам ви „Две сестри” с две ръце. Тънка книга, чете се на един дъх … но какъв дъх.

Автор: Любен Спасов