„Всеки може да остане трезвен в пустиня, но само верният може да седи в оазис и да стиска устни.“

Отдавна не бях писал за рубриката „Първата ми среща с“. В нея чета някой супер популярен автор, на който всички около мен са прочели поне едно заглавие, а аз тепърва ще се запознавам с него. В това издание прочетох за първи път заглавие от Дан Браун и по-конкретно – „Произход“.

Това може би е един от най-популярните и четени съвременни автори. Но аз през годините го отбягвах, защото, когато нещо започне да се чете от всички, заради някаква странна логика, мен ме отблъсква. Гледал съм всички филми по книгите на Дан Браун, но до този момент  не бях чел нищо. Преди време ми подариха „Произход“ и реших, че е време да се потопя в света на този автор.

В „Произход“ Робърт Лангдън, харвардски професор по символика и религиозна иконография, пристига в музея „Гугенхайм“ в Билбао, за да присъства на оповестяването на откритие, „което завинаги ще промени лицето на науката“. Организатор на събитието е неговият приятел и някогашен студент Едмънд Кърш - четирийсетгодишен милиардер футурист, чиито изумителни изобретения и предвиждания са му създали скандална слава по света. Тази вечер няма да е изключение: той обявява, че ще разкрие поразително постижение, което ще разтърси самите основи на човешкото битие.

Грандиозното събитие обаче е хвърлено в хаос преди Кърш да успее да съобщи за безценното си откритие. Животът на Лангдън е в опасност и той е принуден да бяга с директорката на музея Амбра Видал. Двамата се отправят за Барселона в рисковано търсене на загадъчна парола, която ще отключи тайната на Кърш.

Тази моя първа среща с Дан Браун определено не мога да я нарека успешна. Не знам дали е заради тематика на книгата, дали е заради стила на писане, може пък Дан Браун да не е моят автор, може би не трябваше да започвам и точно с това заглавие.

Като цяло в сюжета на книгата са заложени много интересни неща. Дават се различни гледни точки относно религията, развитието на човечеството и неговото бъдеще. Определено има и интрига, която започва в началото на книгата и се разплита в самия й край, което държи читателя в напрежение до финала и го кара да си задава въпроси, чиито отговори не получава много лесно. Имаше обрати, загадки, много интелигентни ребуси за разрешаване.

Дан Браун

Проблемът ми с романа на Дан Браун обаче беше, че на моменти ставаше скучноват. Героите се отплесваха в ненужни размисли, сюжетът на моменти забиваше и едно и също нещо се повтаряше все едно сме идиоти, които не схващаме какво става. И както в един момент имаше доста интересни загадки, така в следващия доста от събитията и постъпките на героите бяха предвидими.

Като цяло доста неуверена първа среща с Дан Браун, която определено леко ме отблъсква от автора и скоро няма да се завърна към неговите книги.

Автор: Любен Спасов