„Майка ѝ я питаше дали си спомня как баща ѝ си миел зъбите и си тананикал или как се смял, когато произнесла първата си дума – „а́ко“. Пип кимаше и се усмихваше, но не помнеше нищо. Понякога спомените не са за нас самите, а за да накараш другиго да се усмихне. Такива лъжи са позволени.“

Из „Наръчник за убийства за добри момичета“, Холи Джаксън

Всички знаят колко обичам криминални романи. Като цяло не мога да кажа, че имам любим жанр, но определено добрите кримки, детективските романи, трилърите са ми фаворити. Едно от любимите ми издателства в България, „Емас“, определено помагат да се докосна до някои доста добри криминални романи. През последните няколко месеца ми се натрупаха няколко техни книги в нас и затова реших, че по време на отпуската е идеалното време да наваксам с техни заглавия.

В тази статия ви представям мнението си за 4 криминални романа, излезли под знака на „Емас“, които ми правиха компания през последните няколко дни.

„Бездна“ от Ирса Сигурдотир

Няма да спра да го повтарям – ОБОЖАВАМ Ирса Сигурдотир. За мен тя наистина е кралицата на криминалния роман .. не само в Исландия. Тази жена знае как да подържа интереса на читателя до последната страница, да го държи на тръни, постоянно да го изненадва и дори, когато си мисли, че е разгадал мистерията да му покаже всъщност, че е грешал жестоко.

По принцип Ирса е и доста кървава – в нейните книги винаги има убийства, които надминават и най-смелите ми фантазии. Това е и причината да я наричам „Книжният Тарантино“. В „Бездна“ обаче тя беше доста … по-примерна. Поне от гледна точка на убийствата.

Накратко в книгата става дума за едно мистериозно убийство, което на пръв поглед изглежда просто, но води до много други проблеми, които са се спотайвали във времето. Имаме един убит млад инвеститор и едно дете, което се намира в неговия апартамент без видима причина и връзка между тях. Със случая отново се заема комисар Хюлдар, а психоложката Фрея поема по следите на семейството на момчето, и мистерията се разгръща, обагрена с насилие, самонадеяност и мъст.

„Бездна“ определено е доста по-мудна в сравнение с предните книги на Ирса. Да, сюжетът отново беше заплетен и колкото повече навлизахме в подробности около случая, мистерията не само, че не се разплиташе, а ставаше все по-сложна. Както и в предните книги, така и тук Ирса ни представя класическа криминална история, в която имаме убийство с цел отмъщение, което излиза от контрол и води след себе си още насилие. Отново имахме изненадващи обрати и шокиращи признания. Този път обаче разпознах убиеца и мотивите му, но тъкмо да се потупам по рамото и в последните две глави Ирса отново успя да ме изненада и да ме накара да се усмихна, че отново е успяла да ме изненада.

Запазена марка на Ирса е в книгите си, покрай криминалните сюжети, да вплита сериозни теми от обществено значение. В „Изкупление“ темата беше мобинг, какво значи това и какви са последствията от него. (Ако и на вас ви е интересно, вижте ТУК.) В „Бездна“ тя отново не изневерява на стила си и обръща внимание на домашното насилие – физическо и психическо. Как се отразява на детето, какви поражения носи агресията след себе си. Също така се засяга и темата за изнасилването и по-скоро кога в съда едно такова обвинение може да мине и кога на насилника може да му се размине заради някаква вратичка в закона.

Имам само една забележка и тя е по-скоро към екипа на „Емас“. Изключително съм изненадан колко много грешки имаше в книгата. Досега с това издателство не ми се е случвало. Всички грешки бяха по-скоро печатни - сгрешени и „изядени“ букви, недовършени изречения, липсващи думи. Разбира се, на всеки може да се случи, но тук дразнещото беше, че бяха през няколко страници, почти до финала на книгата. Сякаш от издателството са пратили грешен файл към печатницата или самият превод е претупан и не е четен подробно и внимателно.

Въпреки всичко - отново добра история от Ирса Сигурдотир.

„Наръчник за убийства за добри момичета“ и „Добро момиче, лоша кръв“ от  Холи Джаксън

Още в началото на тази част от ревюто, без бой си признавам, че двете книги на Холи Джаксън не са част от поредицата ЕМАС КРИМИ и по-скоро спадат към тийн романите. След като ги прочетох обаче нямам никакви съжаления, че ги включвам в тази рубрика, защото това бяха две от най-добрите кримки, които съм чел.

Да, определено са написани за по-младата публика, но ми доставиха огромно удоволствие и ми задоволиха жаждата за интересен криминален сюжет.

В „Наръчник за убийства за добри момичета“ се запознаваме с Пипа Фитц-Амоби. Един от най-симпатичните „детективи“, които съм срещал в книжна кримка. Пипа е изключително умна, знае много неща и изобщо не вярва, че един от детските ѝ герои е убиец.

Преди пет години ученичката Анди Бел е убита от гаджето си Сал Сингх. Полицията знае, че той е виновникът. Всеки в Литъл Килтън знае, че той е виновникът. Само че Пипа, която е израснала в това градче, обсебено от трагедията, не е толкова убедена. Тя избира случая за тема на своя финален проект за завършване на гимназията и съмненията ѝ я отвеждат до мрежа от мрачни тайни, които ще разтърсят както целия град, така и семействата на всички замесени. А, когато прибавим, че някой отчаяно желае нещата да не се променят и истината да не излиза наяве, и е готов на всичко, за да спре Пипа, нещата много рязко излизат от контрол и водят след себе си неприятни последствия.

Наистина съм много изненадан от това всъщност колко ми хареса книгата. Първата част ми беше леко странна – по-скоро ми се стори като чернова за сценарий на някой сериал и заради Анди Бел сюжетът много ми напомняше на „Малки сладки лъжкини“. Популярното момиче на града изчезва, вече 5 години я няма и в периода на разследването на Пипа се разбира, че тя всъщност крие много тайни и е една от най-неприятните личности живели в този град.

След като издържах първата част обаче нещата много рязко се промениха към добро. Историята е доста заплетена, Холи Джаксън се е постарала постоянно да изникват нови и нови улики и до такава степен ни залива с имена на заподозрени, че накрая има логика всички да се окажат убиеца и да имат железен мотив да извършат убийството. Дори на финала, когато най-накрая получихме отговора, който впрочем мен не ме шокира кой знае колко, авторката намери начин да ни изненада и последните страници на романа да се окажат още по-вълнуващи.

Хубавото на книгата за мен е, че Пипа прави разследването си за училищен проект и записва всичко подробно, за да го представи след това в писмен вид. Точно заради това, имах усещането, че правя разследването заедно с нея. Дори на моменти, когато си помислех, че някой е убиецът, Холи Джаксън сякаш е знаела, че читателят ще си помисли точно това име и Пипа почва да разследва него и заедно с нас да се чуди дали наистина е той.

Аз съм наистина доволен от тази книга, защото ми беше доста интересно да се разплете загадката, а тя беше наистина заплетена, както и стилът на писане, който беше достъпен и ме накара наистина да се пренеса в Литъл Килтън и да се чудя какво се е случило през 2012 година в това градче.

Между другото всички герои в книгата са много свежи и ме разсмяха на няколко пъти. Други ме издразниха силно .. така че, определено в това отношение Холи Дкасън си е свършила работата.

Втората част „Добро момиче, лоша кръв“ определено ми беше по-мудна в сравнение с наистина заплетената мистерия в „Наръчник за убийства за добри момичета“.

Като цяло няма какво по-различно да кажа за нея освен, че действието се развива няколко месеца по-късно след събитията в първата книга. Пипа вече има подкаст, в който е разказала цялата истина около смъртта на Анди Бел. Съответно вече тя е популярна и всички знаят, че тя е момичето, разрешила сложния случай. Също така Пипа се е зарекла никога повече да не подлага себе си, приятелите си и семейството си на подобно нещо. Нещата обаче се променят, когато братът на един от най-близките й приятели изчезва и полицията не иска да помогне. Тогава Пипа се завръща с пълна сила, само че вече всички слушат.

Аз съм доста доволен и от втората част от поредицата. Да, случаят определено не беше толкова заплетен и интересен, но пък Холи Джаксън и тук е запазила духа на разказа, забавните герои и добрата криминална интрига от първата книга. Много ми хареса, че двете части бяха преплетени и събития от предната изиграха роля и в тази. Особено към финала, който впрочем също беше доста задоволителен, въпреки че този път хванах Холи Джаксън и се досетих кой е извършителят. Още повече ми хареса, че получихме отворен финал, защото по този начин тръпна да разбера кога от „Емас“ ще издадат и третата част, за да разберем как ще развие животът на любопитната Пипа Фитц-Амоби.

Идеята с подкаста може да не е най-оригиналната, но пък се върза идеално със сюжета на книгата и беше някак логично за Пипа - медиите извъртаха нещата около събитията от миналата година и тя искаше да изчисти името на всички замесени. А всеки, който е чел книгите знае, колко важно за Пипа е всичко да бъде коректно.

Много се радвам, че прочетох тези книги, защото наистина си починах с тях. Бяха ми точно като сериал, на който изгледах двата сезона за два дни. Обичам книги, които ме карат да се вълнувам, които не ме оставят на мира докато не ги прочета от кора до кора и накрая не ме разочароват, а напротив – изпитвам огромно удоволствие от прочетеното. Препоръчвам ви ги с две ръце!

„Сърце в лед“ от Лине Холм и Стине Болтер

За тази книга ще бъда най-кратък. За жалост „Сърце в лед“ не ме впечатли особено. Сюжетът е доста многопластов, определено авторките са се постарали да вкарат заплетени истории, които постепенно да се разкрият пред читателя, но за мен нямаше достатъчно емоция в романа.

Някак си героите не бяха изградени изцяло – бяха ми плоски, недовършени, със странни и нелогични реакции. Самите полицаи сякаш нямаха живец и нито се вълнуваха от самото разследване, нито имаха кой знае какво желание да работят по случая. Не усетих тази връзка с героите, както се случи с книгите по-горе.

Писането на авторките също ми беше вяло. Диалозите бяха сковани, на моменти дори нелепи.

Идеята иначе не е лоша. Въпреки че е в художествен криминален роман, голяма част от сюжета се занимава с реални събития от датската история, които определено не показват страната в добра светлина. Това ми направи доста добро впечатление, защото авторките се ровят в болна тема, която едва ли е любима на самите датчани.

Като цяло обаче тази книга ме загуби на емоционално ниво – не ме изненада с нищо, не се шокирах в нито един момент и определено е най-слабата от това мое криминално книжно приключение. Дадох трета звезда в Goodreads единствено заради заплетения сюжет и вплитането на реалните събития в него.

Автор: Любен Спасов