„Зрелостта носи със себе си ограничения като гравитация, линейно пространство и идеята, че времето за сън е нещо истинско, а не изкуствено наложен полицейски час. Възрастните също могат да пропаднат в заешка дупка и да влязат в омагьосан гардероб, но им се случва все по-рядко с всяка изминала година от живота им. Може би това е естествената последица от съществуването в свят, където логиката изтрива постепенно възможността за нещо по-голямо и по-хубаво от очевидното. Детството се стопява, а полетът на фантазията отстъпва на правилата.“

Из „Под захарните небеса“, Шонин Макгуайър

Когато започнах да си измислям рубрики за блога, една от любимите ми, още в първия момент, стана „Моята тийн седмица“. Към нея прибягвам, когато нещо в личния ми живот ме е натоварило или пък преди това съм прочел нещо по-тежко и имам нужда от разтоварване. Тийн книгите определено ми действат добре, когато искам да разпусна чрез някоя по-лека книжка.

Вече 4 издания това е и една от най-четените рубрики на страницата на Book Adventure Club, което ми говори, че и на вас ви  е интересен светът на тийн романите. По принцип за рубриката си избирам 3 книги, които прочитам за една седмица и след това правя едно общо ревю за тях. Вече второ поредно издание нещата ще са малко различни и ще дам мнението си за 4 книги.

Петата част на „Моята тийн седмица“ е като своеобразно продължение на четвъртата, защото в тази ще дам мнението си за последните две излезли книги от поредицата „Своенравните деца” и третата част от поредицата „Скришни места“. В четвъртата част писах за първите две книги и от двете поредици, така че сега ще продължа книжното приключение с тях. Различното този път е, че ще включа и мнението си за третата част на „Невърмур“, която отлагах доста дълго време, но мисля, че сега беше времето най-накрая да я прочета.

Нека да започваме:

„Черни води“ от Катрин Арден

Много харесвам Катрин Арден и определено мога да кажа, че това е любимата ми част от поредицата.

В „Черни води“ Оли, Брайън и Коко продължават да живеят със страха от Усмихнатия мъж. Те няколко пъти вече го надхитряват, но той не се отказва и с всеки изминал път става все по-изобретателен в начините да ги тормози. Досега това да стоят заедно и да избягват отдалечени и съмнителни места, им помагаше, но постоянните притеснения и тревоги се отразяват на приятелството им. Затова, когато бащата на Оли и майката на Коко предлагат да идат на „весело“ пътуване с лодка по езерото Шамплейн, трите деца усещат леко притеснение.

От доста време късметът не е на тяхна страна по време на пътуванията им, а сега нещата ще са и още по-лоши, тъй като на борда на лодката ще е техният съученик Фил, с когото не се разбират особено. А когато езерно чудовище прави лодката на пух и прах и те корабокрушират на мистериозен мъглив остров, децата отново трябва да вземат нещата в свои ръце. И този път да се приготвят за жертви.

В „Черни води” сюжетът доста ми допадна. Обичам истории с прокълнати острови и моряшки приключения. В тази част авторката беше загатнала дори няколко хорър елемента, които допълваха атмосферата много добре. Хареса ми как в тази поредица децата са героите, а възрастните са по-скоро тези, които имат нужда от спасение и напътствия. Също така в тази част ми хареса как се преплетоха легенда и реалност и как едно мистично чудовище все пак не успя да се докопа до едни беззащитни, но умни деца.

Змията чудовище е клише, но пък в наивитета на самата поредица се връзва идеално. Историята тук ми беше заплетена, вълнуваща и с един много задоволителен финал, който ме кара да чакам четвъртата и финална част от поредицата с нетърпение.

Катрин Арден със сигурност има талант да пише страшни истории за по-младата публика. Не ми се мисли, ако някой хване нейните сюжети и ги направи наистина страшни.

„Под захарните небеса“ и „В небивал сън“ от Шонин Макгуайър

Засега „Под захарните небеса“ е любимата ми част от поредицата!

Освен, че през цялото време докато я четях, само си представях как ям торти и всякакъв вид сладкиши, тя ми достави едно огромно книжно удоволствие. Сюжетът на третата част за „Своенравните деца” ми беше вълнуващ, заплетен и ми даде точно това усещане за приключение, от което имах нужда. Тази книга е някаква смесица между „Алиса в Страната на чудесата“ и всички други магически приказки, които сме чели, но ми беше изключително симпатична.

В тази част героите ни тръгват на едно приключение, което на пръв поглед е безумно – опитват се да върнат от мъртвите приятелката си Суми, която определено не е сред живите и в техния логичен свят, възкресяването не е възможно. От страната Сладкария обаче, където единствения природен закон е безсмислицата идва дъщерята на Суми, която казва, че заради преждевременната смърт на майка й в страната на захарта, карамела и джинджифиловите бисквити има проблем и само Суми може да го реши. И така всички заедно тръгват на едно приключение, което минава през много светове, среща с Господаря и Господарката на мъртвите, събуждане на скелет и още много чудновати ситуации.

Перипетиите през които преминаха главните ни герои не бяха леки, а темата за това, че трябва да се приемаме такива каквито сме, независимо колко различни сме в света, в който се намираме, бе вплетена много умело в цялата драма на романа. Без да се натрапва авторката съчетава магията с реалните проблеми, с които се сблъсква едно дете, което е малко по-различно от другите.

Героите, както и в предните части, са чудесни, като най-хубавото е, че цялата книга е пропита с едно много тънко, но сладко чувство за хумор, което ме усмихна на няколко пъти.

Шонин Макгуайър определено има въображение и знае как да създава магични светове. Затова нямах търпение и да продължа към „В небивал сън“.

В сравнение с „Под захарните небеса“ „В небивал сън“ ми беше доста по-статична от гледна точка на действие. В нея се запознаваме с Катрин Лънди, която от малка обича да спазва правилата, да е прилежна, обича книгите и определено няма желание да има много хора около нея, дори и приятели. Докато един ден не среща едно дърво, в което има врата и я отвежда в свят, в който намира не само приятел, но и за собствена изненада, открива, че всички неща, които си е мислела, че са й достатъчни в живота ѝ, всъщност не са.

Благодарение на Лънди отиваме на Гоблинския пазар, който има свои правила и закони, които, всеки, който не ги спазва е наказан колкото е заслужил.

Тези две книги от поредицата на Шонин Макгуайър определено ми харесаха много повече от първите две. Може би ми е било нужно време, за да се потопя в света на „Своенравните деца“ и наистина да усетя идеята на авторката. А тя всеки път ме изненадва с все по-интересни светове, все по-различни идеи и много увлекателно писане. И в тази книга всеки читател може да открие принципи, които са близки до него. Във всяка една част Макгуайър има послание, което е стойностно и изпъква сред цялата магия.

В „Небивал сън“ специално ми хареса това, че  отново има заложени важни послания като това, че трябва винаги да спазваме обещанията си, но и да внимаваме какво обещаваме. Да държим на думата си и да спазваме правилата. Също така идеята за Гоблинския пазар е изключително оригинална и като цяло книгата, която отново е пълна със забавни, остроумни и много добри метафори.

Ако все още не сте прочели нито една книга от поредицата ви препоръчвам да го направите в скоро време, защото си заслужават, а и ни чакат още много части, което ме кара само да гадая къде ли още ще ни прати авторката.

„Чудночума“- книга трета от „Невърмур“ от Джесика Таунсенд

Гледали ли сте анимацията на Дисни „Зоотрополис“? Ако не сте, набързо ще ви преразкажа историята: там едно зайче иска да стане полицай, в крайна сметка му се получава, но всички му се подиграват заради размера. За да го уважават то трябва да се докаже и успява, когато пред него се явява сериозен случай – поради някакви причини, всички цивилизовани животни, жители на Зоотрополис, полудяват и започват да се държат като диви такива. Въпросът е защо освирепяват и кой има изгода от това.

Забавното е, че в третата книга от „Невърмур“ – „Чудночума“ проблемът е сходен. Не, че съм ги сравнявал умишлено, просто заради малкия ми племенник, който е луд на тема животни, съм гледал „Зоотрополис“ милион пъти и нямаше как да не сравня двата сюжета.

В книгата Чудночумата е болест, която покосява чудживотните, които се държат като хора, имат професии, уважавани са в Невърмур, но заради заразяването подивяват и започват да се държат … ами като животни. Това, разбира се, вкарва смут в Невърмур и заплашва да се случат много по-страшни неща. В същото време Мориган Врана получава още по-конкретно и подробно образование за това какво е да си Чудтоворка и научава все повече тайни за Невърмур и неговите управници.

Като цяло третата книга ми дойде по-слаба от предните две. Някак си много внимание се обърна на проблема с Чудночумата, но без да има кой знае какво развитие, а се повтаряха едни и същи неща, докато се схване, че наистина има проблем. Също така самото обучение на Мориган Врана не беше от най-интересните. Основно пътувахме в миналото, което доведе до някои важни отговори за сюжета, но да кажем, че по-мудно ставаха нещата в тази част.

Интересното дойде на финала, когато Мориган трябваше да вземе някои решения, които определено не се знае дали бяха за добро, но ме карат да си чакам следващата част с нетърпение, за да разбера какво ще стане.

Накратко – средна работа, добри последни 100 страници и много задоволителен финал.

Автор: Любен Спасов