„Оказва се, че истинската ти личност е мозайка от светло и тъмно. Животът ти на слънце и животът ти на сянка, който се простира под повърхността на съзнанието като дълбок подводен свят и оказва своето невидимо влияние. Ти си история от плът и кръв, съставена от мигове, които цениш най-много, и от онези, които криеш. Миговете, които изглеждат изгубени.“

„In my dreams I hold a knife“ или както я преведоха в България „Аз ли нож в ръка държа“ е книга, които искам да прочета отдавна. Вината най-вече е на Ася Ангелова, която я прочете много отдавна, нахвали ми я и аз без да се замисля я добавих в списъка си за четене, защото с Ася много често четем едни и същи книги и имаме еднакво мнение за тях.

На пръв прочит сюжетът на книгата на Ашли Уинстед ми напомни на „Игра на лъжи“ от Рут Уеър. След като прочетох „Аз ли нож в ръка държа“ виждам, че има разлика, но като цяло основното е еднакво – група съученици/състуденти се оплитат в тайни и лъжи, докато в един момент играта не загрубява и се появява труп, който повлиява върху живота на всички.

Разказвач на историята в „Аз ли нож в ръка държа“ е Джесика Милър, която планира триумфалното си завръщане в елитния университет „Дюкет“. Десет години по-рано са се провалили мечтите на Джесика, изгубила е и единствената си истинска любов. Но сега всички ще видят различна млада жена – самоуверена, успяла и красива, – а не момичето, което е била в колежа, когато убийството на Хедър е опропастило близостта между най-добрите ѝ приятели и е белязало живота им безвъзвратно.

Не всички обаче са готови да продължат напред. Не всички са склонни да оставят убиеца на Хедър неразкрит. Някой е твърдо решен да залови извършителя на смразяващото неразкрито престъпление, да потърси възмездие. Шестимата приятели се изправят лице в лице със случилото се в онази нощ. И разбулват премълчаното – неподозирано, болезнено, изобличаващо.

Определено очаквах повече от книгата, но не мога да кажа, че е лоша. Има си всичко за един добър трилър – герои с големи тайни, които оказват огромно влияние върху сюжета с всяка разбулена мистерия. Групичка от колежани, които толкова силно са се оплели в лъжи, че вече губят представа, кое е реално и кое не. Убито момиче, по жесток начин, което не е заслужило участта си и за което брат ѝ десет години по-късно ще отмъсти по един жесток и оригинален начин.

Ашли Уинстед

В сюжета не липсваха изненади, обрати, съспенс. Убиецът за мен е логичен, мотивите му ме изненадаха и това, което ми изглеждаше нелогично в даден момент, придоби смисъл, когато мозайката от събития започна да се подрежда.

Това, което наистина ми хареса в романа е, че ни показа до какво водят свръхамбициите. Тези на родителите, които до такава степен натискат децата си да бъдат такива, каквито те някога са искали да станат, че забравят, че те са човешки същества и вместо да ги амбицират да стават все по-добри, ги смачкват и ги карат да се съмняват в себе си. Постоянно.

Виждаме нагледно и до какво води това, да искаш да си „кралицата на балата“ – момичето с короната, на което да се възхищават постоянно, да е с най-популярното момче, да е безупречно. Изведнъж това старание за перфектност се смесва с наркотици, алкохол и загуба на всякаква емпатия, включително към най-близките.

И стигаме до един от нашите герои, който изпада в крайност, само за да не прилича на идиот и да не му говорят зад гърба. Крайност, която граничи с психологически проблем, който не се знае дали някога ще може да се преодолее.

Въпреки всички тези положителни неща книгата не ме запали чак толкова силно. Не успя да се отличи с нещо от другите и не ме накра да не искам да спирам да я чета. 

За финал ще кажа, че, ако ви се чете нещо леко, интересно и криминално може да посегнете към "Аз ли нож в ръка държа", но определено това не е книга, която ще препоръчвам постоянно.

Автор: Любен Спасов