„Не ме е страх от добрите, искам само да стоя настрана от лошите.“

Обичам криминални книги. Обичам и просеко. Затова „Сред хълмовете на Просеко“  ми се струваше перфектната комбинация, особено за август месец. Е, с книгата на Фулвио Луна Ромеро не мога да кажа, че ни се получи изцяло книжното общуване, но определено не сгреших, че я започнах през лятото.

Романът без проблем ни пренася в Североизточна Италия, където лозята с просеко са безкрайни, слънцето е жарко и всяка вечер завършва със студената пенлива напитка. Да, но Фулвио Луна Ромеро по-скоро иска да акцентира върху друго нещо. Отново запазена марка за страната, а именно мафията.

Повечето от нас свързват италианската мафия и корупция с южната част на страната и по-конкретно Сицилия. Оказва се, обаче, че Венеция също е доста съблазнителен район за групировките. В „Сред хълмовете на Просеко“ съдбата на Венеция е в ръцете на криминални групировки. Красивият регион на просекото се оказва земя със сериозни трудности и непредсказуемо бъдеще. Земя, завладяна от война на поколенията, която обхваща не само големите семейства-предприемачи, но и политиката, и престъпността.

Частният следовател Карло Кача пресече непознати пътеки и се сблъсква с безскрупулни хора, готови да направят всичко за власт и пари. И не само, че трябва да се пребори с тези хора, но ще трябва го стори сам. На фона на буйните хълмове с просеко, той ще се изправи срещу огромни сили и ще разтърси измамното равновесие, на което се крепят основите на неговата земя.

А още по-трудна за него ще се окаже битката със самия себе си и от тази борба ще зависят не една и две съдби.

Книгата като цяло не е лоша. Четивна е и сюжетът е динамичен. Авторът много бързо ни потапя в мръсния и подмолен свят на мафията, която прави всичко по силите си, за да избегне наказанията на закона и не се спира пред нищо, за да прикрие корупция. Като прибавим и това, че са намесени политически фигури, които са само пионки в тази игра, нещата определено стават заплетени.

Фулвио Луна Ромеро

На моменти всичко много силно ми напомняше и на българската действителност, в която на всеки етаж от властта има нещо гнило; за да се запуши устата на някой добър полицай му се дава „награда“ повишение, което обаче има за цел да го отстрани от случая, за да не рови по-надълбоко; и политици, които имат изгода от корупцията и мафията, и дори я подкрепят в действията ѝ. Разликата с нашата страна беше, че всичко се случваше на фона на лозята с просеко и красивите описания на Фулвио Луна Ромеро, които на моменти те караха да забравиш, че говорим за мафиотска история, типична за Италия.

Карло Кача определено ми допадна, въпреки че на моменти се държеше ужасно нелогично, а реакциите му бяха дразнещи. Хареса ми, че на финала се стегна, пребори всичките си демони и успя да докара нещата докрай.

Финалът на книгата обаче не ми допадна – предвидим и не ме изненада с нищо. Леко претупан.

Няма да лъжа чел съм доста по-добри криминални романи, но „Сред хълмовете на Просеко“ определено ще ви върви на плажа или пък в домашната градина, където компания може да ви прави и едно хубаво, добре изстудено, италианско просеко.

Съвсем скоро ще ви дам възможността да ми кажете дали тази комбинация е добра. Какво имам предвид? Следете страницата на Book Adventure Club в Instagram и ще разберете!

Автор: Любен Спасов