„В 7.00 сутринта целият бряг на Малибу вече беше обгърнат от пламъци.

Защото точно както беше в природата на Малибу да гори, така беше в природата на един определен човек да запали пожар и да си тръгне“

Из „Малибу в пламъци“

„Скандалният живот на Евелин Хюго“ си остава една от най-интересните книги, които съм прочел в близките две години. С тази книга Тейлър Дженкинс Рийд ми достави такова книжно удоволствие, че когато някой ме попита за леко четиво, което може да изядеш за няколко часа, винаги препоръчвам това заглавие.

От тогава съм си набелязал да прочета и друга книга от авторката, защото постоянно чета коментари, че тя не изневерява на стила си в нито един от своите романи и всички нейни истории си струват. „Дейзи Джоунс & The Six“ си ме чакаше кротко да стигна до нея, но все не идваше нейния ред. След излизането на „Малибу в пламъци“ обаче реших, че е време отново да се потопя в света на Тейлър Дженкинс Рийд и затова ѝ посвещавам това издание на рубриката „Двойна доза“.

„Малибу в пламъци“

Най-големият плюс на Тейлър Дженкинс Рийд е, че тя е четивна. Самият стил на писане е такъв - историите се леят на листа и ти не се замисляш докато четеш. Буквално можеш да прочетеш неин роман за ден. Да ти хареса. Да го запомниш. Да те държи в напрежение през цялото време. Такава е ситуацията и с „Малибу в пламъци“.

Това е роман, който проседява историята на семейство Рива. История, която съдържа в себе си емоции, които определено са на двата полюса. От изпепеляваща любов, след която нищо друго не съществува, до предателство, което носи след себе си само беди, алкохолизъм, дори смърт. Семейство Рива не е обикновено. В него има майка, която иска да направи всичко за децата си, но водката Смирноф й пречи да постигне целите си. Баща, който изчезва и се появява винаги в най-неточния момент. Деца, които са свикнали да се справят сами в живота.

„Малибу в пламъци“ е роман, който ни показва, че понякога е по-добре да израснеш без родител до себе си, отколкото с такъв, който не го е грижа за теб. Това е книга, която ни показва, че колкото и да се стараем кръвта вода не става и може да не живеем с родителите си, но те винаги живеят в нас. Това е семейна история, която ни показва, че понякога просто трябва да се отпуснем и да живеем за себе си, а не за другите.

Определено „Малибу в пламъци“ е стъпка назад за авторката спрямо „Скандалният живот на Евелин Хюго“. Историята за Евелин беше много по-многопластова, с обрати и със страхотен финал. Тук отново имахме страхотният стил на писане на Рийд, едно плажно четиво, което не натоварва и по-скоро ти носи един книжен релакс, но нищо повече. Нито историята беше толкова впечатляваща, нито героите.

Не ме разбирайте погрешно – доволен съм от романа, харесаха ми посланията и заложените сюжети в него, просто е много класи под „Скандалният живот на Евелин Хюго“.

„Дейзи Джоунс & The Six“

Тази книга е рокендрол, тази книга е лято в Америка през 70-те. Тази книга е любов, страст, секс, наркотици, пристрастяване. Пристрастяване към някого, към нещо. Пристрастяване към пристрастяването.

Ако трябва да подреждам прочетените от мен книги на Тейлър Дженкинс Рийд по степен на харесване, тази ми хареса най-малко. Не успя да ми подейства по никакъв по-особен начин, не успях да се позная в героите и техните истории.

Да, като човек, който обича музиката, книгата определено ми беше любопитна. Аз съм от хората, които се интересуват от подробностите. Как се развива даден артист, какъв е бил първият му албум, кога е дошъл големият хит, как са го приемали хората в началото и как е дошъл големият успех.

В това отношение препоръчвам „Дейзи Джоунс & The Six“ на всички, които обичат музиката. Рийд ни показва една супер успешна група през 70-те, която прави рокендрол в най-чистия му вид. Книгата е написана като биография и преминаваме през всички музикални и бизнес подробности като избор на име, писане на песни, първи хит, брой на албуми, успех в класации. Толкова правдоподобно е всичко, че на моменти се замисляш дали наистина тази банда не е съществувала. Намесени са реални личности от този период и всеки меломан би се изкефил на препратките в музикално отношение в романа.

Разбира се, авторката обръща голямо внимание и на наркотиците в този рокендрол живот. За това до каква степен изпълнителите се обръщат към тях, за да забравят, че са далеч от вкъщи, от някой любим човек или пък да забравят това, че изобщо нямат и двете неща. Виждаме борбата да останеш трезвен в тази среда, здраво стъпил на земята. Да мислиш за музиката, а не за партита. Да мислиш за здравето си, а не как да се надрусаш преди концерт.

Тази книга е дива – точно толкова колкото и самата Дейзи Джоунс. Винаги с мнение, винаги готова да го защити, без да я интересува дали някой ще я харесва за това. Тази книга е за музиката, която ни кара да отиваме в други светове, да правим всичко, за да можем да сме на сцената, да се опияним от обичта на хората и да можем да им пеем песните, които излизат от душата ни.

Тази книга е и за отношенията. Между приятелите, братята, съпрузите, колегите.  Книга за това да вземеш правилното решение в правилния момент. Независимо какво ще последва след това.

И въпреки всички позитиви на романа, отново трябва да кажа, че и този път Тейлър Дженкинс Рийд не успя да ме докосне както го направи с историята на Евелин Хюго. Към момента това си остава любимата ми книга от авторката и ненадмината от гледна точка на сюжет, изненадващи обрати и пристрастяване към историята.

Тейлър Дженкинс Рийд

За финал искам да споделя, че освен супер четивният стил на писане, който те кара да не усещаш кога прочиташ някоя от нейните книги, много сладък момент е, че Мик Рива се появява и в трите книги, които съм прочел до този момент от авторката. Той набързо спретна едно щуро парти с Дейзи Джоунс, беше един от съпрузите на Евелин Хюго, а в „Малибу в пламъци“ разбрахме всъщност и цялата му история. Обичам, когато авторите навързват по този начин нещата.

Автор: Любен Спасов