„Животът е евтин, помисли си той, защото общата маса не успява да оцени стойността му. Той разбираше. Непрекъснато изпитваше границите на своите възможности, жадуваше да се учи, да надминава. Изгаряше го глад за знания, както другите жадуваха за пари, и затова му беше толкова трудно да си намери равностоен партньор. Затова се принуди да убива.“

Из „Съвършени останки“, Хелън Фийлдс

Benitorial определено е едно от най-любимите ми издателства в момента. Бени и Данчо се стараят изключително много за всяка една издадена книга и досега не са ме разочаровали с нито едно заглавие. Затова реших набързо да наваксам с пропуснатите романи, които имам вкъщи от тях. Те пък се оказаха от моя любим жанр, което беше страхотно, защото точно в натоварения работен период, в който се намирам, с трилъри разпускам най-добре.  Сега е време да разберете и вие как премина това мое книжно потапяне сред книгите на Benitorial.

****

„Последната госпожа Периш“ от Лив Константин

(В ревюто за тази книга има лек спойлер, така че, ако не искате да си издавате нищо, преминете директно към следващото заглавие. 😊)

Без бой си признавам, че тръгнах с големи очаквания към тази книга. Въпреки че сюжетът е малко като в мексиканска теленовела, очаквах доста интересен роман за една узурпаторка (да имаше такава сапунка преди време :D), която ще се вмъкне в живота на едно семейство, ще го разбие отвътре и евентуално ще си получи заслуженото.

Е, честно казано нещата се развиха почти по този начин, но не бяха кой знае колко вълнуващи. Дуото Лив Константин (сестрите Лин и Валери) ни запознават с Амбър, която винаги е искала да бъде в средите на богатите, отвращава се от бедността и от живота, който води и с цената на всичко иска да води живота, който има Дафни Периш. Затова Амбър набелязва семейството и се вмъква в живота му. Основната цел е да измести Дафни и тя да стане госпожа Периш. Само че се оказва, че животът на Дафни не е толкова бляскав, колкото изглежда и тя крие големи тайни. Колкото са и тези на Амбър.

Определено си личи, че книгата е писана от двама човека. Първата част, от името на Амбър, е доста .. зле. Скучновата, изпълнена с излишни подробности. Да, дава яснота що за социопат е Амбър, защо прави всичко това и какви са мотивите й. Опознаваме я и виждаме, че тя наистина няма никакви скрупули, никаква гузна съвест – има цел и я следва независимо през какво и кого ще мине. Въпреки това обаче за мен тази част беше прекалено разтегната и ми вървеше доста бавно. Едва стигнах до втората, която за щастие се оказа доста по-добре.

Животът на Дафни се оказа доста по-интересен, по-динамичен и изпълнен с различни емоции. В тази част се показва другата монета на историята, която отваря вратата към доста по-сериозни проблеми, които заобикалят привидно лъскавия начин на живот на семейство Периш. Скъпите дрехи, аксесоари, бижута, големите къщи, фалшивите усмивки, прикриват всекидневен психически тормоз, агресия и един социопат, който се крие зад парите и влиянието си. За пореден път ни се показва, че не всичко е такова каквото изглежда и наистина трябва да гледаме в собствената си паничка и да не завиждаме на никого, защото не знаем кой какво преживява.

Във втората и третата част нещата се раздвижват и втората половина на книгата я погълнах буквално за няколко часа. За разлика от първата, за която отделих седмица. Като цяло книгата е лека, не натоварва, а дори те кара да се замислиш за много неща, докато проследяваш как ще се развият нещата в семейство Периш. Но определено е средна работа. Особено в сравнение с другите издадени трилъри от Benitorial.

„Съвършени останки“ от Хелън Фийлдс

Ето тук вече имаме трилър точно по моя вкус!

„Съвършени останки“ от Хелън Фийлдс е роман, който те държи на тръни буквално до последната страница. И не, не го казвам като заучена фраза, а буквално. Имаме си всичко, което един трилър може да ни предложи. Даже и повече.

Романът започва с намирането на обгореното тяло на Илейн Бъкстън. Единствените останки, по които уважаваната адвокатка би могла да бъде разпозната, са зъбите ѝ и парче плат от дреха. В последствие обаче се оказва, че в заключена задна стаичка в къща в Единбург мракът поглъща виковете на истинската Илейн Бъкстън.

Задачата да разбере кой е убиецът се пада на инспектор Люк Каланак. Оставил обещаваща кариера в Интерпол зад гърба си, инспекторът тепърва трябва да се доказва пред новия си екип. Скоро обаче установява, че Единбург няма нищо общо с Лион, а убиецът на Илейн е заличил следите си с изключителна педантичност.

Не след дълго още една преуспяла жена е отвлечена от прага на дома си и Каланак се озовава в надпревара с времето, за да намери жертвата, преди да е станало твърде късно. Или поне така си мисли… Защото действителната съдба на двете жени е по-ужасяваща от всичко, което Каланак може да си представи.

„Съвършени останки“ ми хареса изключително много, защото вплита в себе си два заплетени и най-вече любопитни случая. Намесени са както психопат, с объркани виждания и ценности, така и самата католическа църква.

Имаме си динамичен сюжет, интересни обрати, а героите са повече от страхотни. Толкова добре ги е изградила Хелън Фийлдс, толкова живот им е предала, че те карат да се вълнуваш с тях, да ги приемаш за съществуващи личности и да не искаш никой от тях да пострада. Разбира се и страхотното писане на авторката придава на историята много чар. Няма излишни описания, няма доскучаване. Единствено на финала ключовият момент малко ми дойде претупан и някак си всичко се случи много бързо и без грам съспенс, но дори това не развали впечатлението ми от книгата.  

Най-големият плюс на романа за мен е, че влизаме в главата на един психопат и разбираме какво мисли. Какво се случва в ума му, когато убива, как го кара да се чувства това и каква е движеща му сила. В тази книга има доста психология, а авторката определено е подготвена по темата. Надявам се от Benitorial да издадат и другите книги от поредицата - заслужава си!

„Студен гранит“ от Стюарт Макбрайд

Без да искам прочетох тези три романа по степен на бруталност и „Студен гранит“ определено е последната и много жестока история, с която приключвам това издание на #BookRecap. Ако в „Последната госпожа Периш“ имаме по-скоро психологически трилър, а в „Съвършени останки“ влизаме в главата на психопат, то в „Студен гранит“ още с първите страници се запознаваме с убиец, който отвлича деца, убива ги по жесток начин, а полицията ги намира на всякакви места  в Абърдийн.

Книгата ни среща с Логан Макрей, който се завръща на работа след едногодишно отсъствие. Вместо топло посрещане обаче, той получава ужасяващ случай. Малкият Дейвид Рийд е открит в канавка край реката – удушен и осакатен. И това е само началото.

Близо до пристанището изплува труп на мъж с отсечени капачки, а къртица от отдела на Макрей предоставя секретна информация от разследването на пресата. Така Логан трябва не просто да разнищи бруталните убийства, но и да го стори въпреки стремежа на лукавия журналист Колин Милър да се добере до следващия скандален материал за първа страница.

Сигналите за други изчезнали деца зачестяват, а Логан се впуска в напрегнато преследване на серийния убиец из мразовитите улици на Абърдийн. Само че всяка грешна стъпка може да се окаже фатална не само за жертвите.

Книгата има доста добро начало и още с първите няколко страници толкова силно се заплита, че си мислех, че никога няма да разберем всъщност какво се случва. Полицията постоянно намира трупове на деца, други изчезват, намесват се и убийства, които напомнят по-скоро предупреждение към всички, които не си изпълняват дълговете към местни букмейкъри. Всички тези случаи объркват полицията, изглеждат отделни, но накрая се оказват толкова свързани, че докато не се нареди пъзела изцяло, няма как да се реши нито един от тях.

Писането на Стюарт Макбрайд е доста добро. Динамично, брутално, на моменти дори жестоко. Не му пречи да премине границата, да ни опише с подробности какво се случва с жертвите, повечето от които деца. В същото време обаче на моменти е доста забавен, като чувството за хумор и иронията на автора се усеща в неговите герои без проблем.

Единственият минус на книгата според мен е, че в един момент авторът малко се увлича и честно казано нямах търпение да свърши тази книга. Изнервих се на финала и не ми беше изгарящо от нетърпение да разбера кой е убиецът, а по-скоро вече ми беше досадно и исках да се приключва.

Но в общи линии това определено е доста добър трилър, със смразяващ сюжет и извратен убиец на свобода, който беше доста труден за залавяне!

Автор: Любен Спасов