„Когато се засмее тя, сакаш разцъфва. Усмивката озарява цялото ѝ лице.“

Няма човек на Земята, който да не знае коя е Елизабет II. Кралицата е една от най-разпознаваемите личности в света, а нейната кончина натъжи и най-заклетите ѝ противници. Аз лично не се интересувах толкова силно от кралското семейство, докато не започнах да гледам сериала "The Crown".

Всеки фен знае, че този сериал се гледа с лаптоп до теб, за да проверяваш реалните събития през цялото време, а след това задълбаваш като започваш да четеш допълнителни материали, книги, да гледаш документални филми.

Когато от издателство „Еднорог“ издадоха „Елизабет, кралицата“ веднага се сдобих с бройка, защото преоткрих  тази жена – и като монарх, и като личност. Отлагах четенето ѝ нарочно до излизането на 5 сезон на сериала, защото заради Ковид той се позабави и исках да удължа удоволствието от потапянето в кралския живот отново. За жалост, докато дойде време за тази книга и за новия сезон, Елизабет II почина. Но може би и заради това книгата я усетих по съвсем различен начин.

Ще започна с това, че Сали Бидъл Смит е свършила страхотна работа с написването на тази биография. Книгата се чете леко и въпреки че покрай сериала историята на кралското семейство ми е доста позната и информацията в главата ми е прясна, Смит нито за момент не ме отегчи. Толкова интересно е описала всичко, че четях нещата сякаш за първи път се сблъсквам с тях.

Авторката започва с лична история свързана с кралицата и по този начин още в началото успява да ми придаде усещането, че тази книга е нещо лично за нея, а не поредното скучновато описване на живота на най-дълго управляващия монарх. През цялата книга Сали Бидъл Смит редува разказването на важни за управлението на Елизабет исторически събития с личните драми на семейството и с какво се сблъсква тя като дъщеря, съпруга, майка и баба.

В един момент четем за нейните пътувания в чужбина, срещите ѝ с американски президенти и други важни политически фигури. На страниците на книгата виждаме как тя взима важни решения за Великобритания и как се е справила с Чърчил, Тачър, Блеър и всички други премиер-министри по време на нейното дълго управление.

Разбира се, много любопитни са и отношенията между членовете на кралското семейство, които в книгата са описани доста подробно, а авторката обръща внимание на всички гледни точки. От ексцентричната й сестра, през съпруга, който винаги ѝ е бил опора, но е имал своите залитания, до големия скандал с Даяна и всичко свързано около него. Животът на кралското семейство никога не е бил спокоен и съвременните му членове изобщо не са изключение.

Колкото и смешно да звучи чрез книгата си направих едно припомняне на сериала до този момент и може би не я приемам толкова като биография на Елизабет II, колкото като различен начин да си припомня какво съм гледал 4 сезона. Чрез книгата обаче разбрах някои неща за Филип, които ме карат да му симпатизирам малко повече в сравнение с мнението, което имах за него от сериала и други източници. Той наистина е обичал своята Лилибет и в големи дози е „виновен“ за модернизирането на монархията, което е довело до положителни реакции конкретно към Елизабет. Колкото повече чета за Чарлс, толкова повече започва да ми бъде жал за него. На този човек не му е даден никакъв шанс да бъде нормален – изтъкан от комплекси, винаги в дебелата сянка на майка си, той е направил много грешни неща, просто защото не винаги му е бил даден шанса да направи нещо друго.

Сали Бидъл Смит

След прочитането на книгата обаче, ми се затвърди мнението, че Елизабет II наистина е приела своята роля сериозно, за разлика от повечето свои роднини. Когато я короноват тя прави обет, който спазва до последния си дъх. Приема тежестта на короната и всички задължения и отговорности, които идват с нея. За да е добър монарх, тя много добре знае, че короната винаги трябва да е на преден план, иначе нещата няма да се получат. И тя успява да го направи правилно и както трябва. Да, взимала е тежки решения през годините, до някаква степен може би е предавала своите роднини и е предпочитала короната пред тяхното щастие, но аз продължавам да твърдя, че тя е била най-адекватният човек в кралския двор, като засега единствено Уилям ми се струва достоен неин наследник.

В обобщение мога да кажа, че и книгата, и сериалът си заслужават. Дори и да сте гледали “The Crown” или пък сте от хората, които знаят всичко за кралското семейство, отново дайте шанс на „Елизабет, кралицата“ от Сали Бидъл Смит. Една добре написана биография, която ще ви е интересна от първата до последната страница.

Автор: Любен Спасов