„Сега разбирам, че една от важните причини човек да ходи в колеж и да получи образование, е да научи, че нещата в които е вярвал през целия си живот, не са верни и че нищо не е такова, каквото изглежда.“

Заради ревюто ми за „Малък живот“ от няколко седмици с приятели често обсъждаме какво за нас означава понятието „голяма литература“. Мнения много – няма да ви занимавам с това. Просто все още не мога да разбера как някои хора си мислят, че голямата литература трябва да натоварва и да не ти носи удоволствие от самото четене. Опитах се да обясня, че аз не искам всяка книга да е с лекичка история и да не натоварва, но под „удоволствие от четенето“ аз имам предвид, че понякога независимо от тежките неща, които се случват с героите, отново може да има удоволствие и да искаш да продължиш да четеш.

С „Малък живот“ не се получи – там съм си казал мнението, че тази книга беше прекалено нагнетена с ужасни неща, които стояха като поза. Но се замислих друго - „Цветя за Алджърнън“ също е доста тежка книга. Книга, която отваря сериозни теми за човечеството, неговия облик, развитие и ценности. Книга, в която главния ни герой е подложен отново на тежки удари от съдбата, които не са по-малко трагични. Но това е книга, която ми донесе огромно удоволствие от четенето. Книга, изпълнена с жестокостта на живота, но всичко е премерено, написано достъпно и най-вече – интересно ти е от първата до последната страница.

В книгата се запознаваме с Чарли Гордън, който определено е различен. Някои го определят като умствено изостанал, a той не възразява, тъй като води спокоен живот. Но също така не възразява и когато става част от научен експеримент на психолози, които прилагат върху него специална процедура, която би трябвало да го направи по-умен. Точно както е направила по-умна и опитната мишка Алджърнън, чийто интелект се развива изумително, благодарение на опитите с нея. Дали същото ще се случи и с Чарли? Той започва да си води дневник, в който описва всеки елемент от експеримента, а резултатът от него е едновременно гениален и потресаващ.

Ще започна с това, че първите страници на книгата направо ме измъчиха – в началото дневниците на Чарли са неграмотно написани и е приключение да ги издържиш. Но това е едно от най-гениалните неща на тази книга, защото по този начин виждаме неговия напредък и по начина му на писане, ние разбираме как експериментът започва да действа. Книгата е прекрасна. За тези, които са я чели, може би това определение е странно, но Даниел Кийс толкова силно ме докосна, че не можех да оставя романа дори за секунда.

Кийс е засегнал теми, които ме вълнуват много силно – за семейство, за държанието на родителите към децата им и как им се отразява това за цял живот, за щастието и какво точно е то, за любовта във всички ѝ форми, за хората в неравностойно положение и отношението на хората към тях.

„Цветя за Алджърнън“ е интелигентно написана книга, която не толкова съди дадено поведение, а по-скоро показва действията на героите и ни оставя, ние читателите, да решим кое е приемливо и кое не.

Хареса ми как авторът е показал на преден план, хората около Чарли, които докато е с по-нисък коефициент на интелигентност му се подиграват, унижават го, третират го като същество, което няма личност, но въпреки всичко позволяват той да се навърта около тях и да работят рамо до рамо. Когато започва да напредва в развитието си обаче изведнъж се отдръпват, не искат да работят с него, не искат изобщо да се навъртат около него по какъвто и да е начин. От една страна имаме Чарли, който определено се променя и като държание – става по-циничен, разбира кога е станал за смях, разбира и кой е искрен към него и кой не, затова става и по-враждебен към околните и може би ги отблъсква. От друга обаче може би точно околните не искат да общуват с Чарли, защото „един малоумен в момента ги превъзхожда“.

Даниел Кийс

Историята в романа е многопластова, изпълнена с големи емоции, тежки сцени, които не всеки би понесъл. Да прочетеш как един родител иска да се отърве от детето си толкова настървено колкото майката на Чарли, просто няма как да не разбие сърцето ти и да не искаш да помогнеш на героя, въпреки че знаеш, че всичко е фикция.

Това е втората книга за годината, в която чета колко е важно образованието и главният ни герой се стреми към това с пълна сила. Което е страхотно послание. В „Цветя за Алджърнън“ обаче имаме и темата за интелигентността като бреме и проклятие. Защото понякога в този свят е по-добре да не разбираш някои неща. Така може би ще си по-щастлив.

За финал само искам да кажа, че книгата наистина си заслужава и я препоръчвам на всеки, който иска да прочете нещо хубаво. Тъжно. Но наистина хубаво.

Автор: Любен Спасов