„Човек трябва да се ражда молец, така винаги ще разполага с ястие в някой шкаф“

В ЕПИЗОД 2: КРИМИНАЛНИ РОМАНИ на Book Adventure Club Podcast с Цветомила Димитрова обсъдихме нашите любими заглавия от жанра и си припомнихме кои автори са ни запалили по този тип книги. Вдъхновен от разговора реших да прочета едно криминално заглавие, което отлагам от година.

„Смъртта на русалката“ ни пренася в Копенхаген през1834 година. Обезобразеното тяло на младата проститутка Анна е намерено захвърлено на едно пристанище. Сестра ѝ Моли веднага посочва убиеца, когото е видяла предишния ден да излиза от стаята на убитата – младия писател Ханс Кристиан Андерсен.

Незабавно арестуван, после освободен за три дни, през които да докаже своята невинност, Андерсен, заедно с Моли и малката ѝ племенничка Мари, предприема собствено разследване, което го отвежда към все по-странни места в един кошмарен град, където съжителстват несретници, продажни жени и развратни кралски особи. И към още по-кошмарен убиец, който не се спира пред нищо, за да задоволи копнежа си.

Затворих книгата със смесени чувства. От една страна доста ми допадна. Авторите Томас Рюдел, Андерс Кларлунд и Яков Вайнрайх са направили един много откровен портрет на Копенхаген за времето, в което се развива действието. Показват ни както мръсотията по улиците, така и тази в човешките души. Виждаме на преден план най-пошлите и ниски страсти на населението, което обаче резонира много силно с живота на висшестоящите и привилегированите. Виждаме двете крайности – огромна бедност, която взима жертви, независимо от пол и възраст, но и охолен живот изпълнен с балове и задоволеност.

„Смъртта на русалката“ е в духа на традиционните скандинавски криминални романи, които ни водят из заплетен случай, в който имаме доста жесток убиец, който определено не изпитва чувство за вина и за който знаем много малко. Убиец, който не убива за пари или от омраза, а убива, защото иска да задоволи копнеж, който за жалост го превръща в чудовище. В буквалния смисъл на думата.

В романа ми хареса и участието на Ханс Кристиан Андерсен. Да включиш реална историческа личност в роман винаги е нож с две остриета, но при мен това подейства положително за книжното ми преживяване. Интерпретацията на авторите за вдъхновението му да напише „Малката русалка” и “Малката кибритопродавачка” е смела, дръзка, изпълнена с логика и интересни послания, които са едно (криво) огледало, което отразява и модерния съвременен свят.

Томас Рюдел, Андерс Кларлунд и Яков Вайнрайх

Това, което не ми допадна в книгата е, че често изненадващо за сюжета, езикът ставаше циничен и на моменти дори някои думи ми стояха като кръпка, сякаш бяха сложени там, само защото трябва да се напишат определен брой цинични думи. Ако книгата беше по-кратка с около 90-100 страници, може би щеше да е по-добре, защото към финала малко ми доскуча и ми се искаше развръзката да се случи по-бързо. Но за роман, в който още от началото знаем кой извършва действието (или може би не точно), определено оценката за интригата клони по-скоро към положителна.

В Goodreads дадох на книгата три звезди, което смятам, че е достойно постижение, а в конкретния случай е и предостатъчно.

Автор: Любен Спасов