“Sometimes people need more support that just one person can give.”

Тъй като в момента съм се потопил в света на Робърт Галбрейт а.к.а Дж. К. Роулинг в блога настъпи известна тишина от към ревюта. Разбира се, в подкаста вече ви зарадвах с ЕПИЗОД 4: БГ ФЕНТЪЗИ с гост Кая Димитрова, а и в рамките на месец януари може да очаквате още един, но в сайта няма нищо ново след класацията „ТОП 10 най-четените ревюта за 2022 година“.

Затова реших да ви представя мнението си за един комикс, който прочетох още миналата година. Комикс, който води след себе си море от коментари, които не мога да кажа, че са най-адекватните за нашето съвремие. Поредица, която реших да прочета обаче след като първо изгледах сериала. Комбинация, която при мен е много рядко явление.

Започнах „Heartstopper“ от чисто любопитство – всички толкова много говореха за този сериал, че исках да видя за какво точно става дума и заслужава ли си цялата тази врява. По принцип LGBTQ темата за мен не е табу, нямам предразсъдъци и поглеждам към дадената книга или филм/сериал като история, която ще ми бъде разказана добре или не чак толкова. Разбира се, напоследък с много неща се спекулира и нещата се правят показно и тенденциозно и това ме побърква, но в „Heartstopper“ няма такова нещо.

Тази история е разказана умерено, поднесена е с вкус и мярка. Няма тенденциозност, показност, няма я целта „просто да скандализираме публиката“. Тук се разказва една любовна история, в която момче среща момче и няма нищо лошо в това. Проследяваме едни нормални тийнейджърски случки и вълнения, които са ни показвани и преди, но разбира се през призмата на това колко е трудно да бъдеш „различен“ в училище.

В този ред на мисли, на преден план излизат сериозни теми като: Тормозът в училище, независимо физически или психически, който може да доведе до сериозни здравословни проблеми, които може да застрашат живота на жертвата. Наблюдаваме колко е трудно за някои тийнейджъри, които се сблъскват с проблема да определят своята сексуална ориентацията и обществото определено не им предлага помощ в тази насока. Виждаме какво мъчение може да бъде това, до колко срам, болка и развалени човешки отношения води тази несигурност. И най-вече виждаме как лепенето на етикети просто не е нужно, когато не знаеш отсреща човекът през какво преминава и какви чувства изпитва.

За мен обаче „Heartstopper“ е най-вече история за приятелството. За хората, които винаги са до теб и те подкрепят. Хората, които са ти повече и от семейство. За приятелите, които може да не защитят себе си, но за теб биха скочили в бой, без да се замислят. Приятелите, които те приемат такъв какъвто си и не очакват да се променяш заради тях.

След като изгледах сериала, прочетох и всички комикси излезли до този момент и мога да кажа, че той е направен доста добре. Създателите на сериала са усетили духа на историята, нейното послание и най-вече темите, които е хубаво да се покажат на малкия екран. И въпреки че има разлики между книгите и телевизионната версия, тези разлики не са дразнещи, а просто приемаш, че това са две различни медии, които се обединяват в идеята да ни  разкажат една хубава история.

В България вече са излезли първите две части от поредицата, които всъщност са използвани за първия сезон на сериала. Българското заглавие е „Сърцебиене“ и се издава от Orange Books. Тук е моментът да поздравя издателството, че въпреки бурните реакции, които последваха след издаването на „Сърцебиене“, те не се стреснаха, а напротив – имат желанието да издадат цялата поредица. Което е похвално.

В обобщение аз мога да кажа, че и комиксите и сериалът ми харесаха. Чакам си втория сезон с нетърпение.

Автор: Любен Спасов

Снимка: Кая Димитрова