„Беше тъмно в бялата стая, когато баща ми уби баба ми. Аз бях там. И Карл беше там, но него така и не го откриха. Бе сутринта на Коледа и прехвърчаше сняг, но тази година нямахме истинска бяла Коледа.“

Всеки, който ме познава знае, че основно имам три страсти: храната, книгите и .. технологиите. Обичам всякакви интересни нововъведения и много често се изкушавам да харча пари за всякакви джаджи, които излизат на пазара постоянно.

От много дълго време се чудя как мога да вкарам такава интересна за мен джаджа и в книжния си блог. И накрая го измислих, а благодарение на приятелите ми от Samsung, идеята стана и реалност.

Като цяло аз съм традиционалист по отношение на формата на книги – аудиокнигите не са моето нещо, четецът ми вкъщи също много рядко го ползвам, но съм отворен да пробвам различни неща. А когато видях на живо сгъваемия Samsung Galaxy Z Fold4 се запитах – ще ми бъде ли удобно да прочета книга на този телефон? И реших да проверя.

От Samsung ми дадоха за месец този иновативен смартфон, а аз на него прочетох „Смола“ от Ане Рил, която ме остави без думи в първите часове след като я приключих. А това вече си е постижение само по себе си.

Разбира се, ревюто започва с мнението ми за книгата.

В „Смола“ има много психология. Това не го очаквах – може би споменаването на Стивън Кинг в отзивите за романа ме подведе и очаквах малко по-различна история. Книгата е тънка, но в нея са вплетени толкова теми, че наистина ми бе трудно да изградя мнението си веднага. Определено това, което пише в анотацията е вярно – действието е напрегнато, зловещо и не знаеш какво да очакваш от героите. Ане Рил ни хвърля в една ситуация, която на моменти ми се струваше толкова реална, че няма как да те остави безразличен.

Не мога да ви разкажа сюжета, защото това означава да ви разкрия подробности, а в моите ревюта избягвам това. Затова по-скоро искам да обърна внимание на засегнатите теми в „Смола“.

Тази за психичното здраве за мен бе на преден план. За пореден път си доказвам, че понякога без помощта на професионалист, след голяма травма в живота на някого, нещата наистина може да загрубеят и да доведат до последствия, които са необратими. В живота на главния ни герой, бащата Йенс Хордер, се случват две големи трагедии, които така го белязват, че той взима решения, които се отразяват на цялото семейство. Най-вече на малката Лив.

Главите от нейно име ми разбиха сърцето – най-вече, защото сякаш аз бях Лив и виждах света през нейните очи. Виждах как тя си обяснява постъпките на възрастните и се опитваше да ги нагоди така, че да ги разбере и дори оправдае. Никое дете не трябва да вижда как баща му убива баба му. Никое дете не трябва да е откъснато от света и да си измисля въображаеми приятели, които не му позволяват да се откъсне от миналото, което то дори не помни. Никое дете не трябва да живее във фалшива безопасност, защото родителите му са взели решенията вместо него, с мътна преценка, белязана от трагичното им минало.

Едно е сигурно - Ане Рил пише прекрасно. Преводът на Светлана Старирадева е страхотен. Текстът върви гладко и предава всяка една емоция на героите, въвежда те в обстановката и те напряга, където трябва, натъжава те, когато е нужно, а на моменти дори те разсмива .. но отново с нотка на тъга.

Ане Рил

Ане Рил така добре е изградила героите, че не можеш да намразиш никого – независимо колко безумни неща вършат в дадения момент. Тези герои са многопластови - като самия живот. Никой не е изцяло лош или добър, имаме нюанси. А тук в даден момент към всички герои изпитваш едно състрадание, което мен като читател ме обърка. Защото колкото и да не съм съгласен с постъпките на родителите, толкова ги и разбирам. Виждам логика в действията им, просто защото самите те са „счупени“, но никой не се е опитал и да ги „поправи“.  

Определено „Смола“ не бих я препоръчал на всеки. Не съм сигурен дори дали е и моята книга – на моменти ми беше изпълнена с криввания в сюжета, които не ми носеха нищо. Но определено е добро заглавие. Важно заглавие. От тези книги, които по-скоро те оставят с много храна за размисъл, след като затвориш и последната страница.

Какво е преживяването да прочетеш тази история на Samsung Galaxy Z Fold4?

Както виждате историята определено не ме остави безразличен, но и телефонът не го направи. Пак казвам, имам четец вкъщи, но четенето на Samsung Galaxy Z Fold4 определено би се харесало на много от вас, сигурен съм. И не го казвам, защото това е партньорство с марката. Даже бих споменал, че за ежедневна употреба, този телефон не е за всеки, но за четене ми беше супер удобен.

Като всеки смартфон, може да си нагласиш яркостта на екрана така както на теб ти е удобно. Когато е разгънат е точната големина, която би била удобна на всеки да чете на него. Всички екстри, които предлага самият модел на Samsung са на лице – подчертаване на цитати, които ти харесват, записване на коментари, маркиране на страници. Смартфонът е подходящ за книжни инфлуенсъри, които през повечето време са на някакво устройство и вадят информация от него.

Една от най-големите предимства да четеш книга на смартфон е това, че не ползваш две различни устройства, както би било в случая с четец. Тук в ръцете са ти и книгата, и телефонът, а най-голямото предимство на този модел е, че той е идеален за мултитаскинг. Освен, че отдолу има икони за бърз достъп и лесно може да минавате от приложение в приложение, екранът се разделя наполовина и буквално може да сте в две едновременно. Това е полезно, ако сте като мен и обичате да търсите някакви неща в Google, свързани със сюжета или автора. Или пък може да разделите екрана и да четете книга, и да си пишете с някого. Каквото ви е на сърце.

И ако „Смола“ не бих я препоръчал на всеки, то ако някой иска да ползва смартфона си и като четец, то бих му препоръчал с две ръце, да си вземе Samsung Galaxy Z Fold4.

Наистина съм доволен, че се запознах с историята на Ане Рил. Доволен съм, че се докоснах и до тази интересна джаджа. Надявам се това „хибридно“ ревю да ви е било полезно и интересно, защото за мен самото преживяване беше такова.

Може да закупите „Смола“ в електронен вариант ТУК.

Автор: Любен Спасов