„Всяка театрална сцена беше едно голямо огледало, обърнато към зрителите; и всяко огледало беше една театрална сцена, разположена по средата на живота.“
Много харесвам Елиф Шафак. Както като автор, който пише увлекателно и може
да те накара да усетиш всяка еднa история по различен начин, така и като
активист, който се застъпва за важни теми и не го е страх да е изразява своето
мнение. Това нейно качество често го има и в книгите ѝ и е жалко, че само
защото е „мейнстрийм“ много хора я отхвърлят, тъй като тя вплита доста важни политически,
а и не само, теми в книгите си и смятам, че е автор, който си заслужава
четенето.
Аз лично обаче имам love-hate relationship с Елиф Шафак. На тази жена все
едно от време на време някой друг ѝ пише книгите. Поне при мен, винаги се
получава така, че мнението ми за романите ѝ е на двата полюса - или ми харесват
изключително много, или не стават за четене. За жалост "Огледалата на
града" се оказа от втория тип.
За феновете на историческите романи сюжетът може би е привлекателен. Действието
в „Огледалата на града“ започва в Испания и завършва в Истанбул, на другия край
на Средиземноморието. Седемнадесети век е времето на дълбоки промени. Това,
което се случва в Испания, е много подобно на онова, което ще се случи в
различни части на света – елиминирането на малцинствата в името на изграждането
на монолитното „ние“. Инквизицията в Испания преследва арабите и евреите и в
книгата са дадени много нагледни примери как се е случвало това.
По принцип обичам исторически романи, много любопитен ми изглеждаше и сюжетът,
който разглежда точно тези събития в Испания. В началото на книгата дори исках
да знам как биха се развили героите. Но много бързо книгата ми доскуча, а
някъде към средата буквално ми стана безинтересна. Романът е изпълнен с много
философски размисли, муден сюжет, религия, фантастични елементи, които включват
странни сънища и същества, а героите бяха доста нелогични с още по-нелогични
действия. Честно казано още утре може би вече няма да си спомням какво съм
прочел.
Естествено писането на Шафак е красиво и си набелязах много хубави цитати, а
някои от разсъжденията и примерите в религиозна насока дори ми допаднаха, като
след Великден ми дойдоха и много на място, НО като цяло съм разочарован. Това е
последната книга от преведените на български от нея, която не бях прочел и се надявам
в бъдеще да пише по-хубави романи.
Защото последните й издадени книги доста ми харесват, като в края на ревюто
ще ви оставя своите мнения за тях. Но наистина с Елиф Шафак не знам какво да очаквам
– или ще е история, която ще ме разтърси и няма да искам да оставя книгата за
секунда или ще я мъча до последно по 2-3 седмици. Неразбирането с „Огледалата
на града“ ще го отдам на това, че е една от първите ѝ издадени книги и все още не е имала
този усет за наистина добрата история.
Автор: Любен Спасов
Още мои мнения за книги на Елиф Шафак:
„ТРИТЕ ДЪЩЕРИ НА ЕВА“: ГОДИНА И ПОЛОВИНА ПО-КЪСНО
„10 МИНУТИ И 38 СЕКУНДИ В ТОЗИ СТРАНЕН СВЯТ“: КНИГА,
КОЯТО СЕ ЧЕТЕ НА ЕДИН ДЪХ
CONVERSATION