„В миналото не може да се намери просветление. Няма оздравяване. Няма утеха. Каквото и да търсим то не е там“

Бях много ентусиазиран да прочета „Порцелановата кукла“, защото срещах само положителни коментари за книгата и то от хора, в чието мнение определено се вслушвам. Най-накрая стигнах до нея, но за мен нещата са 50/50. Определено оценявам историята и книгата е един доста добър исторически роман, но за съжаление не можа да ме омагьоса, както очаквах.

В „Порцелановата кукла“ се запознаваме с Роузи, за която знаем, че след трагична случка в живота им, заедно с майка ѝ, бягат от Москва и заживяват в Лондон. В днешни дни тя учи в Оксфордския университет, има любящ годеник и обещаващо бъдеще, но отчаяно иска да намери отговори на въпросите, които я измъчват от години. Въоръжена с единственото наследство от отчуждената си майка – тетрадка с написани на ръка зловещи приказни истории, – тя поема на пътешествие в миналото.

В родината си младата жена разкрива трагична семейна история, обхващаща три поколения – от Революцията през 1917 г. до последните дни на Съветския съюз. А в основата ѝ стои младата благородничка Тоня, красива като порцеланова кукла, чиито действия отекват през целия век. И колко повече задълбава в историята на Тоня, толкова по-силно Роузи разбира, че съдбата им е свързана и завръщането и в Москва е нещо много повече от това, което тя си е представяла.

Най-хубавото на този роман е, че в него има много пластове. Не мога с две изречения да ви кажа за какво иде реч. В сюжета на книгата са вплетени семейна драма, убийства, политика, оцеляване, невъзможна любов, Втората световна война, преврати, СССР, приказки. Като цяло в тази книга, всеки може да намери нещо за себе си.

Определено книгата е .. човечна. Сблъскваме се със съдби, които са реални и могат да се случат на всеки. А в исторически план, случките описани в „Порцелановата кукла“ са реалността, в която много хора са живяли. Няма как, докато четеш за една майка, по време на войната, която буквално храни децата си със собствената си плът, да останеш равнодушен. Няма как да видиш как убиват сестра ти пред теб и това да не повлияе на целия ти житейски път. 

Това, което ми хареса в романа са героите и това колко заплетен беше самият сюжет. Кристен Лъш е задълбала в проучването си и е написала текст, от който си личи, че е подготвена по темата. Съчетаела е фикция и реалност по страхотен начин и всички сюжетни линии, с които ни запознава, накрая намират своята развръзка по един много задоволителен начин.

Героите от друга страна са интересни, изпълнени с любопитни черти на характерите, а действията им на моменти бяха непредвидими. Финалът също ми допадна, бе логичен и тъкмо, когато си мислиш, че сме стигнали до заключението, става обрат, който ти носи нещо ново.

Кристен Лъш

Но емоционално не можах да се свържа с историята. Не се получи тази искра, която обичам да я има. Да, има сцени, които ме разтърсиха, а и няма човек, който може да не реагира на тях, но като цяло не можах да почувствам онова желание, което ме кара да не искам да затворя книгата дори за секунда.

Но определено „Порцелановата кукла“ си заслужава и бих я препоръчал на всички любители на историческите романи. А корицата на книгата е брилянтна – една от най-красивите на българския книжен пазар.

Автор: Любен Спасов