„От теб ми останаха само обезболяващите, но и те свършват.“

В седмицата на 24 май реших да прочета две български книги, които отдавна ме чакат на рафта с непрочетени заглавия, но все не стигах до тях. Тъй като тази седмица ви подготвям няколко български включвания и на сайта, и в подкаста, реших още от понеделник да стартирам с първото заглавие.

Българската седмица на Book Adventure Club започва с „Формалдехид“ от Антония Атанасова. Авторката преди време ми я изпрати лично, с много хубаво послание, за което наистина благодаря. За жалост обаче с книгата се разминахме доста сериозно. Затова и наистина това ревю ще бъде доста кратичко.

Ще започна с това, че писанието на Антония Атанасова е доста красиво. За първи път чета нещо от авторката и съм очарован от някои нейни мисли и как е подходила към подбора на думите в тях. Имаше доста добри попадения, които ме накараха да се замисля и ги харесах много, защото бяха умно поднесени и на място.

Като цяло посланието на книгата е силно – авторката отдава почит към близък човек, с който са прекарали прекрасно време заедно, което обаче е приключило без дори тя да знае за това.

Антония Атанасова снимка: perniknews.com

Но за жалост това е от тези книги, които аз не разбирам. Уж е роман, но не го усетих като такъв. Имаше нахвърляни мисли, които те мятаха в различни посоки. Много от включванията за мен бяха нелогични и дори не схващах защо са поместени в романа. Постоянна смяна в стила на писане, абстрактни метафори, излишно брутални истории. Очаквах темата на романа да успее да ме хване, защото емоционално преживявам неща, които очаквах да се отключат, но за жалост се изгубих в опита си да разбера какво изобщо чета.

Може би проблемът е в мен – чисто литературно е възможно да не съм узрял за този стил. Може би не е моето нещо. А може би просто не обичам книги, в които не се случва кой знае какво, а е изпълнено с мисли, които трябва да ми говорят на друго ниво.

Не знам какво е, но пожелавам успех на авторката и дано достигне до повече читатели. Засега обаче литературно се разминаваме.

Автор: Любен Спасов