„Добрана ги гледа, докато птиците се превърнаха в малки сиви точки на небосклона. Сетне опъна чергите на брега и нагази босонога в студената река. Остави водата да отнесе и последната ѝ боязън, че може да бъде щастлива.“

Българската седмица на Book Adventure Club приключва с една авторка, която определено мога да сложа в графата „много силно харесвани“. Виктория Бешлийска ме впечатли още с „Глина“, а сега със „Сърце“ затвърди статуса си на писател, който аз ще следя, с удоволствие ще чета и който ми представя истории, които ме пленяват от първата страница.

И въпреки че, ако трябва да сравнявам двата романа на авторката, определено „Глина“ ми хареса повече, то „Сърце“ също успя да ме завладее с магията си, с атмосферата, която Виктория Бешлийска пресъздава и с езика, който буквално ме топли.

Накратко в „Сърце“ се запознаваме с Добрана, която губи всичко, което някога е имала. В един момент заради природна стихия, която отнема семейство й, а в друг заради лоши, горделиви и пресметливи хора, които взимат нейната съдба в ръцете си и не се посвеняват да я объркат и да отдалечават Добрана от щастието, което тя заслужава.

„Сърце“ е книга, в която вярата на нашата героиня е поставена пред сериозно изпитание, защото колкото и да вярва в Бог, в даден момент Добрана започва да се съмнява в съществуването му, заради всички несгоди, които я сполетяват. Сякаш каквото и да направи, тя среща само предателства, тъга и огорчение. Добрана е пример за това как човек трябва да изгражда характер и независимо къде се намира в стълбицата на живота, да не позволява да го тъпчат. Това е роман, за истинската майчина обич, която понякога отстрани изглежда нелогична, но винаги е с мисъл за доброто на детето.

„Сърце“ е история за вярата, както в Бог, така и в себе си. Книга, която ни показва, че за да намериш щастието понякога трябва да се смириш, да се обърнеш към себе си и да поспреш за минута. Да се отделиш от светския живот и да обърнеш внимание на по-важните неща около теб.

Виктория Бешлийска/ Снимка: Невена Рикова

Може би „Глина“ ми хареса повече, защото тук определено беше наблегнато на религията, което на мен не ми се понрави. И, ако в първата половина на книгата ми беше любопитно да проследя историята на героите, как животите им се преплитат и пред мен като читател бяха поставени различни ситуации, които трябваше да оценя за себе си дали са морални или не, то втората част на романа, леко ми доскуча, защото бе повече за вътрешния свят на Добрана и в крайна сметка нейната вяра.

Но най-хубавото нещо в книгата е писането на Виктория Бешлийска. Неслучайно, още в ревюто си за „Глина“, я сравних с Елин Пелин. За мен тя владее магията на думите и може да те пренесе на всяко едно място във всяко едно време. Аз преживявах всичко с Добрана – нейните най-тъжни моменти, това как меси хляб, за да оцелее или страда за своя син. Бешлийска успя да ме накара да се вълнувам с нейните герои и наистина да ми пука как ще свърши тази история. Всички сюжети, които е в плела в този роман, са в прекрасна симбиоза, а ти само трябва да се оставиш и да се потопиш в магията на книгата.

За финал ще обобщя, че препоръчвам „Глина“ и „Сърце“ с две ръце на всички читатели. За жалост, според мен, много хора не четат Виктория Бешлийска, защото си мислят, че ще получат история в стил „Стопанката на Господ“, но повярвайте ми, нейните книги са много по-добри.

За мен това бе прекрасен завършек на българската ми седмица, посветена на 24 май. След такива книги си казвам, че наистина има страхотни български автори, за които много повече и по-често трябва да си говорим. 

Автор: Любен Спасов