„Хората доста самовлюбено си въобразяват, че са голяма работа, макар че всъщност са едни големи маймуни, които са се научили да ходят изправени на два крака.“

Има книги, които от първи поглед ти проговорят и знаеш, че са твоите. Сигурен си, че историята ще те заинтригува, че ще те научи на нещо ново и просто си я купуваш, не за да я прочетеш веднага, а за да посегнеш към нея, когато имаш най-силна нужда да прочетеш точно тази история. Понякога, разбира се, се оказва, че си се излъгал жестоко и разочарованието е огромно. Но аз бях сигурен, че с „Пътеписът на един котарак“ няма да имаме този проблем.

В момента,  в който видях, че авторката Хиро Арикава е от Япония, веднага разбрах, че под по-различна форма ще получа някакво оригинално представяне на история, която на пръв поглед е обикновена. Обичам авторите от Азия и техния по-различен, дори бих казал по-шарен, поглед над ситуациите. Другата причина да се въодушевя за книгата е, че веднага направих асоциация с „Котаракът, който спасяваше книги“ от Сосуке Нацукава, която много ми хареса и отдавна ми се четеше нещо подобно.

Накратко сюжетът ни запознава с Нана и Сатору, които се срещат случайно, но в крайна сметка заживяват заедно, въпреки че Сатору не може да има домашен любимец на мястото, където живее. След 5 щастливи години обаче младият мъж трябва да се откаже от котарака, заради непреодолими причини, и заедно тръгват на пътешествие да намерят нов осиновител на котарака. Пътешествие, което ги учи на много неща и им показва, че животът е твърде кратък, за да премисляш всяко нещо, да страдаш за отминали неща и да се ядосваш за неосъществени случки. Трябва да гледаме напред и към това, което ни очаква. Независимо дали е най-доброто нещо, което може да ни се случи.

Още с първите страници разбрах, че не съм се излъгал за „Пътеписът на един котарак“. Това е история, която прочетох буквално за няколко часа, в един слънчев майски ден, когато имах нужда да избягам от ежедневните проблеми. Авторката веднага успя да ме потопи в историята на котарака и младият му стопанин, които минават през едно приключение, което променя животите и на двамата. И въпреки че в онзи момент нямах нужда от точно тази, на пръв поглед, тъжна история, то затворих книгата вдъхновен и определено размишляващ за някои неща от живота.

Първите страници на книгата са от името на котарака, който ще ни прави компания през целия роман и мога да кажа, че това ми е любимата котка в литературния свят. С чувство за хумор, с типичен котешки характер и закачливи коментари, Нана сипеше мъдрост през цялата книга и внасяше точно нужната доза хумор, която да разведрява обстановката, когато трябва.

Много ми хареса идеята за пътешествието в книгата. От една страна се запознахме с много интересни подробности от историята и културата на Япония, но и чисто географски обиколихме малки градчета (като за Япония), но и стигнахме до Фуджи - най-високата планина в Япония.  

От друга обаче това бе едно емоционално пътешествие – особено за главния ни герой Сатору. Пътешествие, което ни разходи през живота му и ни запозна с всичките му загуби, тъжни, но и много весели детски моменти. Срещна ни с добри приятели, пропуснати любови и хора, на които може да разчита и до днес. Всеки герой, с който се срещнахме по пътя, носеше със себе си нова история – за тиранични родители или пък незаинтересовани такива; за гузната съвест дали си постъпил правилно в тежка ситуация; още истории за котки и това как миналото се отразява на настоящето.

Хиро Арикава

Всяка една история в книгата обаче беше пречупвана през призмата на един котарак, който бе спасен от улицата и не искаше да губи своя стопанин, който видно го обичаше. Котарак, който искаше да завършат това приключение заедно, да стигнат до последната дестинация двамата и ако може да остане да живее с него, независимо от обстоятелствата. Котарак, който през цялата книга се опитва да разбере нас „двуногите“, но не му се получава и определено се отчайва от нашите реакции и мисли .. особено, когато става въпрос за реакциите ни спрямо котките.

И тъй като ревюто се получи дълго, искам да обобщя, че ви препоръчвам тази книга! За мен тя се оказа изпълнена със закачлива мъдрост, тънка ирония, преплитаща съдби, които в крайна сметка само ни показват що е то човечност и приятелство. А и котаракът е доста забавен – заслужава повече читатели!

Автор: Любен Спасов