„Има моменти в живота, когато човек разбира, че е можел да вземе и по-добро решение. За мен този момент настъпи, когато на трийсет и пет спах на пода в банята в Австралия. В продължение на една седмица.“

Отдавна не бях писал изцяло отрицателно ревю в блога, а и по принцип не обичам. Оценявам труда за всяка една книга и винаги намирам нещо положително, което да изтъкна за читателя. С „Какво правех, докато вие раждахте деца“ обаче претърпях пълен крах и не виждам как мога да се изкажа сдържано за тази, да я наречем, книга. Но ще се опитам.

Реших да си взема книгата най-вече заради заглавието. Очаквах да получа един забавен пътепис, в който авторката да се съсредоточи върху всички неща, които човек може да прави докато все още е необвързан и е без деца. За времето, когато може да бъдеш във Франция, Аржентина, Нова Зеландия и единственото, което да трябва да направиш, е да напълниш един куфар с нужните неща и да купиш самолетен билет. Очаквах история, която да покаже, че дори да си на 28 и още да нямаш деца, има други хиляди неща, които може да направиш и животът ти също да има смисъл.

Колко силно съм се лъгал обаче.

Вместо всичко описано горе, всеки от вас, който реши да се докосне до книгата на Кристин Нюман ще получи нейния личен дневник с подробни разкази за това къде и с кого е правила секс в рамките на 15 години. Да, тя обикаля много държави, но не разказва какво е видяла там, какво е правила, какво ни препоръчва да направим ние, ако отидем на същото място. Не ни разказва и нещо любопитно свързано с дадената локация. Вместо това тя ни разказва как и защо си избира да спи с някого в дадения град и през цялото време ни занимава с вътрешните си терзания дали трябва да се омъжи скоро или да се лиши от тази си свобода – сиреч да спре да е „разюздана“ в чужбина.

Подчертавам в чужбина, защото по принцип авторката е сценарист на ситкоми в Америка и описва себе си като много сдържан човек, когато е в САЩ. Но качи ли се на самолета тръгва на приключения, най-вече сексуални.

Тя отива в Амстердам и не ни разказва нещо за града или пък за Холандия – само споменава лалета и палачинките им. През останалото време четем как се друса с различни субстанции и как се чуди с кой да си легне. След това отиваме в Русия, като цялата тази глава в книгата е посветена на това как иска да спи с бармана Олег и как ще изневери на сериозния си приятел в Америка, който обмисля да ѝ предложи брак. Когато отива в Бразилия пък не четем за безкрайните им плажове, различна култура и вкусна храна. Четем за царя на плажа демек дупето и как и мъже, и жени ходят по бикини навсякъде. Как никой няма тлъстини, всички са с изваяни тела, с хубави дупета и се разхождат със самочувствие заради този факт.

И не ме разбирайте погрешно - всеки може да си живее живота както пожелае. Просто тази жена е взела едно много хубаво заглавие, което носи много приятна идея със себе си,  и го е направила на пух и прах с тази постоянна тема за секса и как ежесекундно се чуди как и кога да си легне с някого.

Разбира се, имаше вменяване на клишето „Ама, ако бях мъж, нямаше да ме съдите“. Добър опит, но много плосък, след като 300 страници ти не захващаш една свястна, сериозна тема или дори не се опитваш да направиш тази книга като пътепис. Проблемът ми не е в това, че някой е решил да прави секс из целия свят. Проблемът ми е, че пишеш книга, която продаваш като приключенска, а всъщност за мен е „книга-трофей“. На никой не му пука с кого си спала и определено с това заглавие, книгата можеше да отиде в много по-приятна посока. И мнението ми щеше да е такова, дори и авторът да беше мъж.

Трябва да призная, че имаше наченки за това автократа да захване сериозни теми. Спомена се на два пъти колко е трудно да си жена сценарист в Холивуд и сигурно е така. Спомена и за сексизма в бранша и как е плакала извън стаята на сценаристите. Но не беше задълбано – бяха две-три изречения, вплетени между срещите й с поредния мъж.

Кристин Нюман

И тъкмо към финала, когато си помислих, че ще има някаква надежда за израстване, защото едната глава започна как Кристин Нюман се е променила и нещата, които са ѝ се случили в последната година са я белязали и направили по-мъдра, тя тотално ме разочарова. След дълбок размисъл тя реши да се върне към бившия си, защото той я е обичал истински. И след две две-три много мили и дори доближаващи се до мъдрост изречения, Кристин отново започна да разказва как този път те двамата нямали да бързат да спят, за да не се объркат нещата. В тази книга, независимо дали разказва история за някой от своите приятели, които преживяват лична драма или достига до някакъв катарзис, в който се замисля за живота си, накрая отново всичко се връщаше към секса и всички възможни терзания около него.

Не знам защо се получи така с тази книга. Дали, защото аз очаквах друго или съм станал много тесногръд. Започвам и да се замислям дали наистина не проявявам сексизъм към авторката в момента, но тази книга определено е най-лошото нещо, което съм чел от доста време насам.

Автор: Любен Спасов