„Лесно е човек да бъде мъдър след като нещо се е случило. Трудно е да бъде мъдър по време на случването.“

Не съм чел нищо от Фани Попова – Мутафова, но посегнах към книгата на Владо Трифонов от любопитство към нейния житейски път. Стана ми интересно как една жена, която е описвана като интелигентна и достойна за Нобелова награда, се е поддала на чара на Хитлер и е стояла зад неговата идеология. Исках да разбера повече за нея, разбира се, през призмата на автора.

„Писателката“ е книга, която съдържа едно фиктивно интервю на Фани с автора, в края на 70-те години на миналия век. Тя е имала едно условие – всичко, което му разкаже, да се публикува след смъртта ѝ. Малко след последния им разговор, Фани умира. 

Докато четете книгата няма как нещо във вас да не се бунтува срещу текста. Причината за това е вярванията на Фани относно идеологията на Хитлер, а и неговите лични качества. Въпреки че някои нейни изказвания имат огромна логика и докато ги четеш те карат да се замислиш, то автоматично като читател ми идеше отвътре да споря с прочетеното и да напиша опровержение на нейните изказвания.

Просто наистина е удивляващо да четеш за това как Фани е виждала в Хитлер качества, които съвременното общество не може да види у него, но тя гледа през друга призма, която до някъде може би не е напълно грешна. Поне за първоначалната му политика. След това обаче няма как да се съглася с казаните неща от Фани, която дори остава сляпа за зверствата, които той извършва. Или търси някакъв вид оправдания за тези постъпки.

Владо Трифонов

В книгата става въпрос и за това как тя е изправена пред Народен съд, вкарват и нея, и съпруга ѝ в лагер, преждевременното ѝ освобождаване по здравословни причини, мизерията, униженията и отшелничеството, на което е подложена след това. Много болно ми стана как се е наложило да гори собствените си книги в печката, за да може да оцелее.

Но друга интересна тема в книгата е това как тя, за да оцелее, привидно се разкайва за написаното, изказаното, за да може да продължи да пише. Като цяло да живее. И това е бил живота на много от интелектуалците в тези времена.

Относно книгата на Владо Трифонов, мога да кажа, че се чете леко. Върви бързо и определено може да я прочетете за няколко часа. Това, което не ми допадна е, че сякаш след първата половина на книгата, авторът малко започва да се повтаря и леко забива на въпроса: „Ама какво виждахте в Хитлер?“.

Като цяло книгата не е лоша и мога да я препоръчам на всички, на които темата им е любопитна. Аз лично не знаех тези подробности за Фани, а освен гореспоменатите теми, се споменава и нейното творчество, което до колкото разбирам си заслужава прочита.

Автор: Любен Спасов