„Татко беше първият мъж, който ме е лъгал. Бях на седем години. Още ме боли.“

Из „Дъщерята на Пазителя на огъня“, Анджелайн Були

„Моята тийн седмица“ е любимата ми рубрика в блога. Посягам към тийн книги, когато ми е натоварено в работно отношение и имам нужда да разпусна. Този път две от книгите са последни части от любими поредици, които нямах търпение да прочета, въпреки че ми е тъжно, че се разделям с героите. Мнението ми за нова порция тийн книги, може да прочетете сега!   

„Празни усмивки“ от Катрин Арден

Тази поредица на Катрин Арден определено ми дойде доста по-наивна и слаба от „Мечокът и Славеят“, но пък аз лично много си я харесвах и я следях с интерес. Когато излизаше ново заглавие, веднага си го заделях за рубриката и винаги започвах новата си тийн седмица с него.

Разбира се, тя е написана и за по-малки деца, което до някъде обяснява наивността, но определено ще трябва си затворя очите за някои прекалено невероятни решения в сюжета и очевадни пропуски. С ръка на сърцето обаче си признавам, че приключенията на Оли, Коко, Брайън и Фил ще ми липсват.

„Празни усмивки“ определено беше най-мрачната от четирите книги. Все пак е финалът на поредицата и последната битка с Усмихнатия мъж трябваше да бъде задоволителна. И наистина беше такава. Макар и клише, книгата беше изпълнена със смразяващи клоуни, които преследваха нашите герои и не им позволяваха да се изплъзнат лесно. В тази част четиримата приятели трябваше да взимат важни решения, които касаеха не само тяхната съдба, но и тази на семействата им.

Катрин Арден

Отново сюжетът беше изпълнен с напрежение и напрегнати преследвания, просто на мен не ми бяха много страшни. Имаше и много клишета от гледна точка на сцени, в които имаше класически хорър елементи или деца, които са до толкова уплашени след като са видели чудовища, че не могат да свържат две думи и никой не им вярва какво всъщност са преживели.

Но и в тази част бяха заложени добри послания за истинското приятелство, за това как не трябва да се отказваме никога от най-близките си и че, когато е сам, човек преминава през проблемите много по-трудно. Всеки от нас има нужда рамо на което да се облегне и приятел,  на който да разчита както в хубавите, така и в лошите моменти.

Финалът на книгата беше доста зле – претупан, недовършен, скучен. Но това си е проблем на Катрин Арден още от „Мечокът и Славеят“. Тя е майстор на това да изгражда една история перфектно и да я убие с някой нескопосан финал, който изглежда сякаш на нея ѝ е омръзнало да пише и просто е искала да приключи всичко. Въпреки това ще следя какво друго ще излезе от този автор на български.

За финал само ще кажа, че любимата ми част от поредицата си остава „Черни води“, а аз препоръчвам книгите на подрастващи деца/тийнейджъри, които искат да разнообразят четивата си или имат нужда от кратка почивка преди да започнат нещо друго, по-сериозно нещо.

„По-добре да беше мъртва”

Трилогията на Холи Джаксън много бързо ми стана любима. Да, тийн роман, но в духа на класическите криминални книги, просто главният ни разследващ е момиче на 18, която с модерни технологии и силата на социалните мрежи, успява да разгадае престъпления, с които полицията не се справя.

Първата книга си ми остава фаворит, втората ми е 50/50, а сега с третата съм най-силно раздвоен.

Най-голямата сила на Холи Джаксън е, че се чете леко. Действието се развива бързо и наистина не усещаш как изведнъж стигаш на финала на книгата. В „По-добре да беше мъртва” тази черта на писането на авторката се запазва и отново без проблеми успя да ме върне в света на Пипа и да ме вкара в нейния свят изпълнен със загадки и много кръв.

Тази книга определено е по-мрачна. Пипа се бори с последствията от всички неща, които се случиха в предните книги и чисто психически не е на най-доброто място. Това ми хареса като подробност в сюжета, защото няма как да си на 18, да разбереш всичките тези неща и да се сблъскаш с всички тези убийства и по никакъв начин всичко това да не ти повлияе. Нещата за Пипа не стават по-розови, когато започва да получава мъртви птици пред вратата си и странни обаждания, като отсреща не говори никого.

Холи Джаксън

Хареса ми заложената интрига в тази книга, хареса ми и как някои разкрития в тази част, дадоха пълната картина на събитията от първата. Така се затвори целия цикъл и станаха ясни действията на някои от героите. И въпреки че ми тръгна по-бавно и тук четенето беше много леко и вървеше бързо. Като цяло първата част на книгата ми допадна доста.

Взимам една звезда обаче заради втората част. Даже мислех да са две, но тъй като съм доволен от трилогията, ще дам една бонус от мен. Втората част на „По-добре да беше мъртва” беше изпълнена с доста нелогични действия на героите, доста дупки в сюжета, а и някои откровени фантасмагории. Финалът е задоволителен, но има една промяна в характера на Пипа, която ми дойде нелогична и леко ме подразни.

Не мога да кажа повече, за да не издам важни неща, но честно казано се радвам, че с третата книга се приключва историята на Пипа, защото си мисля, че е имало вариант, четвъртата да не е много хубава. Въпреки това, много ще се радвам, ако от „Емас” издадат още нещо от Холи Джаксън, защото тя определено умее да пише.

„Дъщерята на Пазителя на огъня“

Трябва да призная, че за първи път не успях да си прочета подготвените три книги за една седмица, като причините са две. Наистина натовареният ми работен график, който ми изпиваше силите, но и това, че книгата на Анджелайн Були ми вървеше много бавно. Историята ми хареса и ми беше интересна, но не знам защо четенето беше много мъчно.

Историята на Донис е много любопитна  и всеки тийнейджър може да се свърже с нея – тя търси своето място в света, като се чуди къде точно се намира в него. Заради сложната си семейна история, тя е в постоянно чудене на кой да угоди, какво и къде да учи и как да постъпи по най-правилния начин. След трагична случка с неин приятел обаче животът ѝ се променя напълно – излизат тайни от миналото, които ще отговорят на много въпроси, но и ще заплетат много нови неприятности, които ще застрашат много животи. Особено, когато се намесват ФБР, които заявяват, че на територията се разпространява смъртоносен нов наркотик, който трябва да бъде проследен и спрян.

„Дъщерята на Пазителя на огъня“ първо ме привлече заради индианската си история. След като преди години прочетох „Там-там“, темата ми е много интересна и исках отново да прочета история на тази тема. Както казах и по-горе историята на Донис привлече вниманието ми – въведе ме в света на индианските племена, техните обичаи и това как те се вписват в съвременния свят. Също беше много любопитно как индианската медицина е в основата на създаването на наркотика и чрез знанията за културата си Донис успява да помогне на ФБР да разкрие как точно се прави въпросния наркотик.

Анджелайн Булиз

Личните взаимоотношения между героите също са много интересни – всеки един герой и неговото място в живота на Донис имаше значение за сюжета и по някакъв начин оказваше влияние на сюжета.

И въпреки че ми беше любопитно как ще завърши всичко, книгата ми вървеше доста трудно. Не можех да „захапя“ историята и да не я пускам няколко часа. На моменти ми доскучаваше, разсейвах се, като цяло не успя да задържи вниманието ми. Не знам дали това се дължи на по-натоварения ми график и не съм уцелил момента,  в който да чета заглавието или просто писането на автократа не е моето, но това определено развали удоволствието от четенето за мен.

Като цяло обаче книгата не е лоша, просто не знам дали бих я препоръчвал.

Автор: Любен Спасов