„И така. Няма ме. Имаше дни, когато имах чувството, че вече ме няма, затова сега не искам нищо друго освен една хладна, тиха стая и малко спокойствие, за да събера обърканите си мисли. Мисля, че бях добър, въпреки че можеше да съм по-добър, но Тери Пратчет е мъртъв и няма повече думи“

Из „Тери Пратчет - Живот с бележки под линия“

За мен август месец се оказа много натоварен. За жалост с повече ежедневни и работни задачи, които крадяха от времето ми за удоволствия. Особено от времето за четене. Това е и причината от 16 юли да не съм качвал ново ревю на страницата на блога – просто през повечето време, след като се прибирах от работа, имах нужда или да спя, или да зяпам в някой сериал.

Разбира се, не оставах и без четиво. В този период компания ми правиха личности, които ме вълнуват по някакъв начин. Личности, чиито истории ме разсмиваха, ядосваха, караха ме да се вълнувам или да научавам нещо ново. Днес ще ви разкажа за 4 биографии, които определено си заслужава да прочетете, независимо дали знаете малко или много за живота на хората, за които се отнасят.

„Голата истина: Depeche Mode“

През 2021, благодарение на Боби, който всички познавате от Book Adventure Club Podcast, преоткрих една група, която моментално се изкачи в моя личен топ 3 на любими артисти. Музиката на Depeche Mode не ме остави безразличен. Всеки текст ме вълнува, музикално не един или два пъти са ме карали да настръхвам. Харесвам посланията, които отправят с песните си, харесва ми и образът им на сцената. Харесва ми, че правят истинска музика, за разлика от много други артисти в момента.

Оказа се обаче, че тяхната история също е много любопитна. Това е група, която се развива с всеки свой албум и определено не им е било лесно да се изкачат до върха на музикалните класации. Дълго време са неодобрявани от музикалната преса във Великобритания и неразбрани от фоновете. Но с постоянство и с влагането на голяма страст в това, което правят, те успяват да се превърнат във световен феномен, който пълни стадиони и до днес.

През тези две години на изследване на тяхната музикална биография, Боби ми разказа много подробно всичко за тях. Но все пак исках да прочета и „Голата истина: Depeche Mode“, за да видя дали мога да науча нещо повече. С ръка на сърцето мога да кажа, че това е една от най-добрите биографии, които съм чел. Супер подробна, преминаваща през историята на групата до към 2003 година. Не са спестени никакви детайли - както за успехите, така и за неуспехите на Депеш.

За проблемите с наркотиците на Дейв, алкохолизма на Алън и Мартин и тежките депресии на Флеч. Караниците между тях, тъмната страна на славата. Цялата книга е под формата на интервю с членовете на групата, като по този начин хем се чете леко, хем те приближава още повече до тях. Сякаш са до теб в стаята и просто ти разказват какво се е случило през тези близо 40 години кариера.

Освен на тяхната история, се обръща внимание и на развитието на музиката от 80-те до наши дни и с какво точно оставя следа групата в развитието на техния жанр. Подробно е разгледано тяхното развитие. Всяко музициране, текст, пълнене на стадион. Всичко е описано на страниците на книгата. Дори и да не сте фен на групата, след това четиво ще имате чувството, че сте знаели всичко за тях през целия си живот.

А и тук да похваля Боби, че 80% от фактите ги знаех, благодарение на него. И затова мога да кажа, че книгата е достоверна и много подробна. Много съм доволен! Ама много! За жалост книгата няма тираж, но ако ви попадне – не пропускайте.

„Отвъд магическата пръчка“

Едва ли остана човек, който да следи блога и подкаста и да не знае, че аз съм от децата, които израснаха с Хари Потър. Всяка история свързана с тази вселена ме вълнува и ме връща години назад, когато се запознавах с магията на четенето. Затова не е никаква изненада, че прочетох и биографията на Том Фелтън.

От една страна книгата не ме изненада. Аз очаквах и знаех, че основната информация в нея ще бъде свързана с времето, в което актьорът е работил за филмите от поредицата. За разлика от биографията на Матю Пери, в която той обръща по-голямо внимание на времето, в което се е борил с пороците си и отделя много малко време на „Приятели“, то Том Фелтън ни потапя в атмосферата на снимачната площадка на „Хари Потър“ и ни разказва любопитни истории за отношенията си с другите актьори, но и от процеса на заснемане.  Историята от първия му кастинг ще я помня винаги, а и тази за първото му летене с метла, не е за изпускане.

Сред страниците на книгата, виждаме как Том израства през годините, как променя свето мислене, поведение, гледна точка към живота. Разбира се, има и щипка магия, но това е неизбежно, щом говорим за живота на един млад магьосник. Но най-хубавото е, че това е биография, която ни показва, че постоянно трябва да се надграждаме, да се трудим за успехите си и че може да снимаш филми с най-големите звезди на британското кино, но не трябва да се за главозамайваш.

Определено ви препоръчвам тази книга, защото има голяма доза Хари Потър и ни показва една страна на Драко Малфой, която до момента не бяхме виждали.

„Резервният“

От четирите книги, поместени в това ревю, тази ми беше най-трудна за четене. Всеки, който ме познава, знае колко съм запален на тема кралското семейство. След като изгледах всички излезли сезони на The Crown на един дъх, продължих с документални филми, книги … изобщо станах един експерт на тема Короната, как функционира тя и до някъде мисля, че разбрах и нейните правила.

Когато се случи всичко около Хари и Меган, аз като всеки един човек, имах мнение. Да, без да се замислям им повярвах, че Меган е станала жертва на расизъм в двореца. Не директно от семейството, но със сигурност е имало коментари. Повярвах на Хари и че Чарлз и Камила са използвали всяка една негова слабост през годините, за да си направят добър пиар за негова сметка. Особено Чарлз, само за да си вдигне рейтинга за бъдещето си управление, вярвам, че е бил способен на всичко.

Но след интервюто им при Опра окончателно спрях да вярвам на тази двойка. Ясно е, че Меган изобщо не е знаела къде отива. Още по-ясно е, че дори не се е опитала да разбера системата и нейните правила. Но Хари и неговата безхарактерност още тогава ме влудиха. Затова и много дълго време се чудех дали да прочета „Резервният“.

И все пак, след като реших да направя това издание на рубриката „#BookRecap“ прецених, че е добре да я добавя към заглавията, които да включа в текста. Все пак съм на мнение, че за да дадеш мнение по дадена тема, трябва да си запознат.

За жалост обаче само си затвърдих мнението, че Хари е просто един комплексиран лигльо, а Меган … на нея дори няма да обърна внимание в това ревю. Накратко в книгата Хари обвинява за всичко лошо, което му се случва в живота пресата, баща си и брат си.

В някои от обвиненията му към папараците има резон. Особено докато е бил на 12 и майка му е починала съвсем скоро. Но през повечето време той изпада в едни противоречия в обвиненията си към най-големия му враг. Той ги обвинява, че го преследват от ранна детска възраст, че пишат лъжи по негов адрес, а по-късно и по адрес на Меган. Обвинява ги, че се намесват в живота му и влияят на това как той се развива. Но в някои от ситуациите, четем цели пасажи, в които той хули журналистите, но после се оказва, че те са писали верни неща за него. Особено за наркотиците, партитата и жените. И така тотално се губи смисъла от написването на 2-3 страници, в които ги обявяваш за лъжци. Просто навремето е имало случки, които е нямало как да докажат, че са истина. 

Много е странна връзката на Хари с майка му. Нездравословна е другата дума, която ми хрумва. Изключително дразнещо е, че в части от книгата той на моменти пише сякаш Даяна е била само негова майка или по-скоро връзката между тях е била по-специална. Чарлз определено отнася много злостни коментари, а покрай него и цялото семейство. Хари се обявява срещу тях и много често, индиректно, ги нарича лъжци. А към края на книгата и не толкова индиректно.

Но най-смешните обвинения в книгата за мен си остават към брат му. Няма да ви разказвам подробно, защото тези глупости трябва да се прочетат и човек трябва сам да си се посмее на воля. Като цяло, за мен, Хари е разглезен, комплексиран младеж, на който егото не му е позволило да приеме, че наистина е резервният. И когато на сцената се е появила жена, която явно си е представяла, че ще бъде принцеса като Пепеляшка, без никакви правила и задължения, тези комплекси са се проявили още по-силно и са довели до случилото се към момента.

За финал ще кажа, че самата книга се чете доста леко, така че чисто като четиво може да ви допадне. Вече до колко ще се довери на думите на Хари, всеки читател ще прецени за себе си.

„Тери Пратчет - Живот с бележки под линия“

Последната история, в която се потопих, е тази на Тери Пратчет. Биографията се четеше лесно и разказа наистина любопитни неща от живота на автора. Честно казано съм чел само един сборник от Тери Пратчет и след прочита на тази книга ми се иска да се потопя, най-накрая, в Света на Диска.

Книгата на много моменти ме усмихна. Животът на Тери Пратчет е бил цветен като кориците на книгите му. Въображението на автора се е показало още в детските му години, което прави страниците на биографията му чудновати още в началото. А, когато Тери открива магията на книгите и започва да чете навсякъде и по всяко време, няма как да не накара душата на който и да е четяш човек, да не трепне.

Хареса ми как е описано семейството на Тери, неговите закачки с хората, чувството му за хумор, как е приемал писането. Хареса ми колко автентична е самата книга.

Но по-силно впечатление ми направи превода и това как Богдан Русев допълваше бележките под линия, които определено не бяха малко. Русев от време на време се включваше с допълнения, които ми даваха чувството на симбиоза между него и автора на книгата. А когато в бележка под линия, се извини на читателите, че е оставил в превода една чуждица, направо ми се разтопи сърцето. Защото виждаш как един човек не е приел просто да свърши една работа, не отбива номер, а всъщност влага от себе си във всеки един написан ред.

Ако сте фен на Тери Пратчет, тази книга е задължително четиво за вас. А, ако като мен не сте се потопили в света на книгите му, то това е подбутването, от което имате нужда.

Автор: Любен Спасов