„Художествената литература понякога ми се струва … абсурдна. Колко ли часове съм изгубила в мисли за хора, които не съществуват?“

По принцип гледам да избягвам да проявявам книжен снобизъм. Всяка една книга, независимо от кой жанр, може да бъде хубава и аз лично обичам да разнообразявам. Към „Тайната на книжаря“ обаче подходих с големи резерви и то заради това, че се причислява към така наречената „дамска проза“. За пореден път обаче си доказах, че от всяка книга може да си откраднеш нещо, а Мишел Гейбъл ме накара да оставя всички предразсъдъци настрани и да се насладя на историята, която е написала. 

По принцип посегнах към романа, защото имах нужда от по-лека история, след две поредни, които емоционално доста ме натовариха. И получих това. Да, по самото написване на книгата може да се иска много. Не е най-великият стил на писане и определено имаше безумни диалози и реакции на героите. Имаше странни залитания в сюжета от гледна точка на любовните отношения, които си бяха неловки и разваляха усещането от романа. В тези моменти книгата би отблъснала някой, който има проблем с „дамската проза“.

За  щастие обаче тези моменти са много малко. По-голямата част от „Тайната на книжаря“ е посветена на живота на Нанси Митфорд - аристократка, успешна писателка и дейна участничка в сложните шпионски игри през Втората световна война. Действието в книгата се развива в две времеви рамки.

Едната сюжетна линия се развива в Лондон през 1942 г. Докато бомбардировките разтърсват британската столица, а немските шпиони са навсякъде, Нанси Митфорд се опитва да залепи парчетата от срутения си живот. На писателската й кариера е сложен край, в личния й живот господства самотата, а финансите й са пред пълен крах, докато петте й сестри продължават да привличат вниманието. Отчаяно търсейки нещо, което да й осигури разтуха от мрачните мисли и постъпления в изтънелия портфейл, Нанси поема управлението на книжарница „Хейуд Хил“, докато собственикът й е на фронта. Там тя започва да пише своята автобиография, която е изпълнена с тайни, които не е сигурно дали трябва да излязат наяве.

Осемдесет години по-късно светът е по дирите на изчезналия ръкопис на Нанси Митфорд. Търсене, което ще осигури на една млада жена така желаното коледно чудо. И ще разкрие неподозирана връзка между минало и настояще.

„Тайната на книжаря“  всъщност е плод на един наистина голям труд от страна на Мишел Гейбъл. Тя се потапя в дебрите на живота на писателката, за която, признавам си, не знаех нищо. Разбира се, има доста голяма фикция в романа, но има и доста подробности за нейния живот, книги, дейност. Чрез героите, разбираме повече за нейните политически възгледи, ролята ѝ на шпионин и за сложните семейни взаимоотношения със сестрите ѝ, които са описани в една нейна книга, която носи големи проблеми за тях.

Мишел Гейбъл

Самата Нанси като персонаж много ми хареса – леко заядлива, много иронична и саркастична. Ако се вярва на описанието на Гейбъл тя е била доста хаплива и не е държала устата си затворена. Честно казано, докато четях романа, се замислих, че бих пробвал да прочета някоя от нейните книги, за да разбера дали наистина е била толкова добър писател, колкото я описват в романа. Личната ѝ история обаче е доста любопитна.

Много хубав елемент в историята е това преследване на изчезналия ръкопис, който не се знае дали съществува изобщо. И ако го има – защо не е публикуван? Какви са били причините да бъде толкова потаен и пазен от публикуване? И защо, 80 години по-късно, някой все още би го крил от обществото?

Друг плюс на „Тайната на книжаря“ е, че в романа е вплетена по един много хубав начин любовта на героите към книгите. Какво ти дава четенето на романи, какво ти носи и писането на такива. Както си говорим с приятели, книгите са една краста и независимо дали ги продаваш, пишеш или само четеш, веднъж попаднеш ли в този свят, спасението от него е много трудно.

Автор: Любен Спасов