„Човешкият род … През повечето време вие, хората, вършите глупости и допускате грешка след грешка. Понякога обаче сте брилянтни създания.“

Тази книга ми бе изключително симпатична за четене. Прочетох я на две сядания, защото историята те поглъща като океан. Докато преполовявах романа изпитах всякакви емоции - смях се с леко заядливия и саркастичен октопод Марсел, омилявах се на героите и отношенията помежду им, радвах се на Тоува, която вече ми е един от най-любимите литературни герои.

Но имаше и една лека тъга през цялата книга. Тъга за това как губим някого без възможността да знаем защо и как. Тъга за пропилените усмивки. Тъга за това как колкото и да се борим понякога, животът, сякаш нарочно, ни поставя нови и нови трудности.

В „Брилянтни създания“ се запознаваме с Тоува Съливан, която след смъртта на съпруга си се хваща на работа в общинския аквариум на крайбрежното градче Сауъл Бей. Тя обича нощните смени, чистейки подове, привеждайки в ред дома на морските създания, с които се отнася като с приятели. Пък и трудът винаги я е разсейвал от Голямата тъга – преди повече от тридесет години синът ѝ Ерик, тогава едва на осемнадесет, е изчезнал мистериозно с лодка в морето.

Тоува е приветлива с всички аквариумни обитатели, но никой от тях не е по-специален от гигантския тихоокеански октопод на име Марсел. Той знае и умее далеч повече, отколкото някой може да подозира, обаче при никакви обстоятелства не би си и помръднал пипалото в помощ на човеците похитители. Само че невероятното му приятелство с милата възрастна дама, която чисти нощем, променя всичко.

Благодарение на изключителната си наблюдателност и прозорливост Марсел разгадава какво се е случило в нощта на изчезването на Ерик. И че явно има връзка с наскоро пристигналия в градчето Камерън, един млад мъж в търсене на отговори на собствените си големи въпроси.

Kaто цяло „Брилянтни създания” ме вдъхнови и ми показа, че не трябва да се отказваме от другите. Трябва да вярваме в тях и винаги да ги караме да бъдат по-добрата своя версия. През погледа на един октопод отново ни се показва как хората често можем да бъдем много глупави, независимо колко интелигентни сме всъщност. Вглъбени в своите мисли и нещастия, понякога сме склонни неволно да игнорираме най-лесното решение на всичките си проблеми, което буквално ни е под носа. Добре, че героите в тази книга имат за помощник един умен октопод, който не се дава лесно. Особено, когато прави нещо за приятел.

Писането на авторката е прекрасно. Историята се лее и тя е успяла да предаде емоциите на героите много достоверно. През цялото четене аз мислех за тези персонажи като реални хора, които просто ми разказват своята история.

Който следи постовете ми в блога и в социалните мрежи, знае колко обичам поредицата „Море” на „Жанет 45” и по-специално книгата „Душата на октопода”. В нея подробно разбрах всякакви любопитни неща за октоподите и техните навици, начин на мислене и колко всъщност интелигентни същества са. Затова Марсел ми бе изключително любим персонаж в историята на Шелби ван Пелт. Придадените му човешки качества бяха много сполучливи - точно така си представям октоподите - наперени същества, които знаят, че са много по-умни от нас и буквално ни толерират и ни позволяват да се мотаем около тях.

Шелби ван Пелт

В този конкретен случай мога да се съглася със сравненията между „Брилянтни създания” и „Човек на име Уве”. Наистина книгата на Шелби ван Пелт носи подобно настроение като това в историята на Бакман и по същия начин въздейства емоционално. Тоува донякъде си прилича с Уве - изстрадала много, прикриваща болката си от останалите, изпитва огромен страх от това да е в тежест на някого и като си науми нещо, няма сила на Земята, както да я спре да го извърши.

Хареса ми, че в книгата има и лека интрига. През цялото време има една питанка какво точно се е случило със сина на Тоува преди 30 години, как така е изчезнал безследно и има ли някой човек, който може да даде яснота със съдбата му. След това в картинката се появява и Камерън, който също иска отговори за своето минало и се оказва, че те се крият при симпатичният октопод, който освен интелигентен е и доста наблюдателен.

Страхотен дебют за авторката! Препоръчвам ви книгата! Аз лично си починах с нея, замислих се за много неща и наистина за пореден път си казах, че трябва да оценявам всяка една секунда от този наш живот, защото не се знае, кога ще е последната.

Автор: Любен Спасов