„Bestsellers are chosen, nothing you do matters.“

Много отдавна искам да прочета поредицата „Войната на маковете“ от Р. Ф. Куанг, но все не стигам до нея. След това в ЕПЗИОД 5: НЕПРЕВЕДЕНИ КНИГИ от Book Adventure Club Podcast гостенката ми Кремена Христова доста силно похвали „Вавилон“ от Куанг и тя веднага влезе в списъка ми за четене. Но първата ми среша с авторката не е с нито едно от тези заглавия.

Един ден в Goodreads прочетох силно възторжени мнения, от няколко български издатели, за „Yellowface“. Книга, която разказва за това как една бяла писателка (Джун), краде ръкописа на такава от азиатски произход (Атина Лиу), след като тя умира. След това го публикува и за седмици книгата се превръща в бестселър. Голямата интрига е дали кражбата ще остане незабелязана? А може би дори е дали изобщо може да се нарече кражба? „Yellowface“ ни показва книгоиздаването отвътре с всичките негови особености и правила. Показва ни бизнеса, който не се различава по безскрупулност от всички други видове бизнес. Показва ни и колко различна във всяка една своя творба може да е Куанг.

Заради всичко изброено горе, не се и замислих за секунда дали да си купя книгата, когато я видях в едно страхотно луксозно издание при екскурзията ми в Амстердам. Нямах търпение да се потопя в тази история и затова не можех да дочакам българското издание.

Очакванията определено ми се оправдаха. Да, не съм чак толкова впечатлен, колкото ми се сториха коментарите в мрежата, но определено смятам, че това е доста важна книга, която поставя на преден план наболели проблеми и ги разглежда по много безпристрастен и добър начин.

За мен книгата може да се раздели на три теми:

•        Голямата интрига за масовия читател
•          Книгоиздаването отвътре
•          Наболели обществени проблеми и социални мрежи

Интригата за масовия читател определено не е за подценяване. Книгата е структурирана много добре и буквално до последната глава те държи на тръни и не знаеш какво точно да очакваш. Финалът за мен е тъжен, но колкото и странно да ви се стори, ме усмихна, защото си помислих, че колкото и да е тъжен е най-логичното действие.

Секунди след като си купих книгата в Амстердам

Още в началото на книгата Куанг ни шокира с нелепата смърт на Атина Лиу и след това през целия роман ни държи в напрежение дали кражбата на Джун ще й се размине. В един момент дори нещата така се нареждат, че аз като читател започнах да си мисля, че всичко за Джун ще се нареди добре и може би това е този обрат, който никой не очаква. Няма да издавам нищо, но, разбира се, не се оказа точно така. Втората половина на книгата е доста динамична и Джун поема доста „шамари“, които не очаква.

А не ги очаква, защото тя с всяка изминала глава все повече се опиянява от случващото се около нея и в даден момент забравя, че нейната книга тръгна от чужд ръкопис и дори убеждава себе си, че всъщност тя изпълнява последната воля на Атина. А самата Джун ми е изключително любим персонаж. Куанг я е изградила точно на ръба на моралното, дразнещото и циничното. В един момент нейната саркастичност, грубост, заядливост, те разсмива истински, но след това голямото ѝ его, безпардонност, наглост и липса на всякаква съвест и такт те отблъскват и дори започваш да искаш всичко около нея да се сгромоляса. Джун определено е една противоречива личност, на която винаги някой друг е виновен за всички лоши неща, които ѝ се случват.

Заради всичко изброено горе съм сигурен, че масовият читател би харесал тази книга – качествена драма, голяма интрига, изненадващи обрати и неясно развитие на сюжета до самия край. Много ми е любопитно обаче как би възприел читателят всички подробности за книгоиздаването в тази книга. Биха ли му доскучали или напротив – биха му били любопитни?

В моя подкаст, едни от най-слушаните епизоди са от поредицата „Издателите разказват“. Както се шегувах с моите приятели, тази книга е като епизод от поредицата. В книгата има толкова много подробности как работи книгоиздаването. Детайли за това как се избира история, как издателството решава да я подкрепи, как се чувстваш на книжни премиери, когато има 5-6 човека или пък какво е чувството да видиш как си работил с цялото си сърце над някоя книга и хората просто да не я четат.

Описан е бизнесът, който използва тези на върха, а другите много лесно замита под килима. Описано е и как, особено като автор, се надяваш на хората да им пуска какво има да им кажеш и да искат да споделяш с тях мислите си. За мен, като човек, който е бил част от магията на книгоиздаването, тази част от книгата ми бе доста любопитна. Някои случки ми връщаха хубави спомени, други не чак толкова, а трети ме караха да съчувствам на героинята, защото я разбирам напълно с какво се сблъсква. Но ми остава любопитството как ще се приемат тези подробности от масовите читатели.

Р. Ф. Куанг

Но това, което наистина ме впечатли е тази, обособена от мен, трета тема в романа, а именно наболелите проблеми в съвременното общество и социалните мрежи. Както може да се досетите, в този роман се говори много за расизъм. За това дали бял автор може да разказва азиатски истории в своите книги. И обратното.

Обръща се внимание на ограниченията, които си поставяме в това направление и как литературата, изкуството отиват на заден план и вместо да се радваме, че една история се разказва и ще бъде запомнена от много хора, ние се вглеждаме в лицемерните политически теми, които само изместват фокуса от важното. Теми, които се пренасят на „бойното поле“ в социалните мрежи, където всеки може да си говори каквото иска, да съсипе нечий живот, кариера, само защото се е почувствал обиден от нещо.

Изведнъж границите между дискриминацията и защитата на правата на човека се размиха и всеки борави с понятията както сметне за добре. Това, което наистина ме впечатли при Куанг е, че тя даде и двете гледни точки и, дори смея да твърдя, че в нейната книга е наблегнала на проблем, който и мен доста ме вълнува, а именно – отиването в крайности и това как борбата за права изведнъж се оказва война, в която наказанието е да отнемеш нечие чуждо право – да се изказва свободно; да разказва история, която не е негова, но го е впечатлила и си струва да бъде споделена; да има различно мнение от масата.

И тъй като това ревю стана много дълго и не знам дали изобщо някой е стигнал до тук, то за финал искам да кажа следното: Това бе първата ми среша с Р. Ф. Куанг, но определено няма да е последната!

Автор: Любен Спасов