"So what do you say? You want to act? You want to be Mommy's little actress?"

There's only one right answer."

„Радвам се, че майка ми умря“. Когато за първи път се сблъсках със заглавието на мемоарите на Дженет Маккърди се шокирах и честно казано се възмутих. Моралистът в мен се обади и бях готов да тръгна на война срещу тази книга. Но тази моя нагласа трая точно няколко секунди, защото много бързо се запознах с историята на тийн звездата отпреди 10 години. И всякакво мое възмущение се изпари. Трайно.

Честно казано ми е доста трудно да напиша мнението си за тази книга. Историята на Дженет Маккърди ме разтърси и все още асимилирам какво прочетох. Независимо, че в основни линии знаех какво е преживяла и че бях чел интервюта и коментари, не бях готов да се сблъскам с пълната картина. Все още не мога да повярвам, че това е биография и че някой е имал такъв живот или по-скоро - такава майка.

Както повечето мои връстници и аз познавам Дженет Маккърди от участието й в хитовия сериал на Nickelodeon iCarly. След това имаше спиноф “Sam & Cat”, в който Дженет си партнираше с Ариана Гранде и след него загубих следите ѝ. Оказа се обаче, че докато не съм знаел какво се случва с нея, тя се е борила с психичните си проблеми, булимия, алкохолизъм и като цяло се е възстановявала от един тежък живот. Живот, който тя има благодарение на майка си.

Майката на Дженет е нарцистична, болна от рак жена, която за мен е откровен психопат, който манипулира и вгорчава живота на цялото си семейство и най-вече на единствената си дъщеря. Още докато Дженет е на 6 години, Дебра решава, че малкото ѝ момиченце ще стане актриса, тъй като нейните родители не са ѝ позволили да следва тази своя мечта. И така адът за Дженет започва.

Въпреки че през годините на няколко пъти казва на майка си, че не иска да преследва актьорска кариера, малката Дженет не е имала избор и Дебра започва да я води по кастинги, за да се пробва за различни роли докато не получи големия пробив. Всъщност Дженет е искала да стане писател, като дори още в детска възраст пише своя пиеса, но майка ѝ не позволява тази любов към писането да се затвърди с довода, че писателите „се обличат лошо и дебелеят.“

Дженет и майка ѝ Дебра

Някой би казал, че Дебра не е единственият родител, който има прекалено големи амбиции и тормози детето си да се занимава с нещо, което то не иска. Тук обаче имаме доста по-голям проблем. Дебра започва да малтретира психически Дженет – манипулира я за всяко нейно решение свързано с актьорската кариера, кара я да се чувства изключително виновна, когато ѝ се противопостави, като много често използва болестта си като претекст, за да обезоръжи малката Дженет.

Дебра създава една нездравословна връзка между двете, в която Дженет е готова да направи всичко за майка си и за това тя да бъде щастлива. Дебра обаче не спира само с това. Тя започва да контролира Дженет като решава вместо нея с кой да общува, каква музика да слуша, какви места да посещава и дори я къпе до 16-годишна възраст, за да е сигурна, че косата ѝ ще е насапунисана както трябва и ще изглежда добре след това. На 11-годишна възраст Дебра подтиква Дженет към анорексия, което води до булимия, в опит да предотврати пубертета и да я запази мъничка за детски роли. До ден днешен Дженет не може да се храни без да брои калориите си и без да се чувства изключително виновна след всяко свое хранене.

След всичко изброено добавяме и влизането в „голямата игра“ на Дженет, а именно iCarly и света на Nickelodeon, където към токсичното поведение на майка ѝ добавяме отвратителното отношение по време на снимки от режисьори, които се мислят за богове и смятат, че могат да правят каквото си поискат с децата актьори. Дженет разказва как докато се е снимала в тийн сериала от екипа са ги карали да се обличат и да се държат сексуално, въпреки че са деца и също така са ги подстрекавали да консумират алкохол, „за да се отпуснат и да подобрят играта си“. Разбира се, майка ѝ не е виждала проблем в нито едно от тези неща. А към днешна дата от Nickelodeon няма коментар по темата, но пък са предложили на Дженет пари, за да си мълчи и да не разказва какво е било преживяването за нея докато е снимала сериала.

И така опасната комбинация от майка, която те тормози цял живот и индустрия, която се интересува от теб само докато изкарваш пари, докарват Дженет Маккърди до това да се откаже от актьорската кариера и да потърси професионална помощ. Самата Дженет споделя, че това наистина доста ѝ е помогнало и терапията е успяла да върне искрата за живот във вече една 30-годишна жена, която има какво още да покаже на света.

Аз лично съм искрено впечатлен от Дженет, че въпреки всичко, което ѝ се е случило, е успяла да намери сили, да потърси помощ и да не позволи нейното минало да повлияе пагубно на бъдещето ѝ. Много хора на нейното място биха били доста по-зле и може би дори нямаше да са сред живите. Ясно е, че Дженет е белязана до живот. Докато е жива няма да успее да изкорени всички правила и грешни ценности насадени от майка ѝ. Но тук по-скоро трябва да отделя посланието, което излиза на преден план, а именно – да знаеш кога и от кого да потърсиш помощ. Похвално е, че тя загърбва егото си и вместо да продължи да се бори за известност и пари в актьорската кариера, тя решава да се отдаде на почивка, за да намери себе си и да успее поне малко да се възстанови.

И, да, след като прочетеш книгата, разбираш заглавието. Съгласен съм, че е провокиращо, съгласен съм, че може би дори е прекалено, но само като се замисля какво би било станало с Дженет, ако майка ѝ беше жива, ме побиват тръпки. Защото Дебра е била от тези хора, които не се променят и дори са смятали за обидно да се опитваш да направиш това с тях. Може би, ако беше жива нямаше да позволи на Дженет да се откаже от актьорската кариера. Може би още щеше да я следи какво яде. Но в момента, за щастие, Дженет сама може да реши дали да мисли за това или не.

Автор: Любен Спасов