„Беше невъзможно да обясниш такова нещо на детето си. Невъзможно бе да бъдеш честен с него, освен ако не признаеш, че собственият ти живот е изтъкан от лъжи.“

„Черна торта“ е от книгите, които ме изненадаха през 2023. Заглавието ми привлече вниманието веднага, не само заради прекрасната българска корица, но и заради привличащото име на романа. Просто усещах, че ще е нещо, което ще ми допадне и когато получих книгата, веднага пренаредих списъка за четене и романа на Шармейн Уилкерсън изпревари други заглавия, които си бях приготвил.

И не съжалявам. С прочита на „Черна торта“ получих история, която вълнува, семейна драма, която ме заинтригува и обща култура за карибската история и начин на живот, с които не бях много запознат.

Романът е написан в така модерния стил в последните години, а именно – с две времеви рамки, които в даден момент се преплитат и ситуациите и хората в различните времена се оказват свързани. Е, тук определено нещата да са доста заплетени.

От една страна се запознаваме се с Кови Линкук, която през 1965 година е заподозряна в убийството на своя годеник. Тя няма друг избор, освен да избяга от карибския остров, който досега е наричала свой дом, и да изостави всичко познато – семейството и близките си, дори идентичността си – в търсене на ново начало. От друга влизаме в семейството на Елинор Бенет, която през 2018 година ненадейно умира и оставя един запис в наследство на своите деца, в който разказва своя живот и ги изненадва с подробности, за които те са нямали и най-малка представа. На пръв поглед общото между двете истории е традиционната Черна торта, която на карибските острови е задължително да направиш по специални поводи, събира на едно място роднините и докато я похапвате, може да си кажете всичко. Особено дълбоко пазени тайни.

Историята ми започна много добре. Шармейн Уилкерсън с лекота ме въведе в света на Кови, страстта ѝ към плуването, свободата и търсенето на голямата любов. Писането на авторката е толкова увличащо, че се оставяш да те разхожда из света на героите и да ти ги разказва техните истории, сякаш сте седнали в някое заведение с чаша вино в ръка.

Мога да кажа, че тази книга е .. сладка. Като черната торта, която стои в нейната същност. Торта, която описва най-добре детството на нашите герои, вкус, с който свързват домашния уют и спокойствие. Но в същото време това е и доста горчива история. Изпълнена със загуби, предателства, постоянна борба да отстояваш себе си. Понякога съдбата сякаш ни нанася удари, само за да види колко можем да издържим и от нас зависи да не се поддаваме и в крайна сметка да постигнем целта, която сме си заложили.

Шармейн Уилкерсън

„Черна торта“ е многопластова история. В нея са засегнати теми като семейството и колко важна част от нашето израстване е то. До каква степен познаваме родителите си и дали е нужно да ни казват абсолютно всичко? Има много драма в тази книга, точно защото съдбата на героите ни не е лека и се чудиш дали е възможно на даден човек да му се случат толкова неща за един живот. Но пък е и книга, която ни води из карибските острови и попиваме от тяхната култура на големи хапки, сякаш ядем торта.

Единственият ми проблем с книгата дойде в последните 80-100 страници. Стори ми се излишно разтегната, с още по-излишни подробности и празни изречения, които не ми носеха никаква информация като читател. Ако автократа беше съкратила малко нещата и беше стигнала до финала на книгата много по-ударно, може би щях да съм доста по-доволен от прочетеното.

Но като цяло препоръчвам „Черна торта“ на всеки, който иска да се наслади на една качествена и интересна семейна драма с щипка карибски привкус.

Автор: Любен Спасов