„Ако обичате истории с щастлив край, ще е по-добре да зачетете някоя друга книга. В тази не само че няма щастлив край, но и няма щастливо начало, а и по средата има твърде малко щастливи неща.“

Когато Илияна Бенова беше гост в Book Adventure Club Podcast в рубриката „Издателите разказват“, сподели, че ще започнат отново издаването на „Поредица от злополучия“. Тя описа книгите на Лемъни Сникет като един от най-хубавите ѝ детски книжни спомени и заяви, че няма търпение да види дали и сегашните деца ще са толкова впечатлени от поредицата.

За другите деца не знам, но аз съм направо влюбен в първата част „Нещастното начало“. Аз съм от тези хора, които са пропуснали тази поредица. Аз си израснах с Хари Потър, минах за малко през Пърси Джаксън и други поредички и след това много рязко смених вкусовете си и минах на „книги за големи“.  

Тази Коледа обаче ми тръгна на четене на детски книжки и реших да се потопя и в историята за децата Бодлер. Тези три деца остават сирачета още в първата глава от историята и с това започва една поредица от злополучия, която сякаш няма край. Освен, че загубват родителите си и всички важни за тях неща, първо живеят в една стая с децата на господин По, която мирише странно, а след това ги осиновява Граф Олаф. Това може би е най-лошото нещо, което им се случи, защото освен, че живее в мръсна, неприветлива къща, Граф Олаф се държи отвратително с тях и единственото, което го е интересува е как да се докопа до голямото наследството на децата. За целта той измисля пъклен план, който, ако завърши с успех, животът на децата ще бъде обречен на едно безкрайно нещастие.

Изключително съм доволен от книгата. Достави ми огромно книжно удоволствие в една слънчева коледна сутрин, докато си пийвах кафето. Историята е любопитна и е написана в духа на класическите детски истории, които ти действат толкова пристрастяващо, че не можеш да затвориш книгата, докато не я прочетеш и ако случайно имаш следващата част под ръка, би я започнал веднага.

В „Нещастното начало“ самата атмосфера предразполага за едно безкрайно четене, в което искаш да видиш какво точно ще се случи, да се ядосваш, когато злодея Граф Олаф надиграва децата и да се страхуваш за тяхната съдба. Тя е от онези приключенски истории, които събират в себе си класическата борба между доброто и злото и всички стискаме палци доброто да възтържествува. И въпреки че книгата започва с предупреждението, че историята няма щастлив край и нещата няма да се наредят точно така както ни се иска, до последната страница се надяваш все пак да има справедливост. А това, че нямаме „идеалният финал“, само ме накара да харесам историята още повече и да тръпна за втора част.

Лемъни Сникет е псевдоним на Даниъл Хандлър

Освен вълнуващите приключения и една много любопитна мистерия, в книгата са вплетени и важни теми като любовта, която може да има в едно сплотено семейство. Силната връзка между братята и сестрите и това как те винаги биха си помогнали в труден момент и как тази връзка е несломима от никакви обстоятелства и действия. Но най-вече в книгата се говори за това колко е важно никога да не се стряскаме от трудностите и когато знаем, че се намираме в злополучна ситуация, да седнем, да помислим и да намерим начин да излезем от нея по най-добрия начин.

Препоръчвам с две ръце поредицата както на децата, така и на техните родители.

Автор: Любен Спасов