„Нямаме нужда от магия, за да променим света, вече носим всичката нужна за това сила: имаме способността да си представяме по-доброто.“

Дж. К. Роулинг

Тази година наистина нямах търпение да дойде време за Коледа. Първо, защото имах нужда от голяма почивка. Второ, защото така сe стекоха нещата, че осъзнах, че ще имам много време за четене. А точно за дните преди Коледа си оставих книгите на Дж. К. Роулинг.

Към момента съм прочел всичко излязло от авторката в България, но ми бяха останали само тези три заглавия, за които ще ви разкажа в тази статия. А книжното ми преживяване с романите на Дж. К. беше в двете крайности. За първи път не харесах нещо написано от нея, но пък след това се влюбих в много нови герои и истории.

Ще използвам случая и да ви пожелая Весела Коледа! Нека този празник е изпълнен с много топлина и здраве за вас и всичките ви близки. А сега, нека ви потопя в магичния свят на Дж. К. Роулинг.

„Вакантен пост“

Изненадващо за мен обаче, това коледно книжно приключение започна с голям провал! Не мога да повярвам, че го пиша за книга на Дж. К. Роулинг, но „Вакантен пост“ е едно от най-големите ми разочарования за 2023 година.

Историята беше разпиляна, скучна, изпълнена с излишни цинизми на всяка втора страница. Не ми го побира ума как след „Хари Потър” и малко преди поредицата за Корморан Страйк, Дж. К. е написала това. Тази книга е като чернова, която вместо да бъде изтрита, тя и екипът ѝ са решили все пак да я публикуват.

„Вакантен пост” сякаш изобщо не е писаната от Роулинг. Няма онази магия, която се усеща при нейното писане. Онова чувство, което те кара да заобичаш героите и историята и да не искаш да затвориш книгата. Роулинг, дори в най-кървавите части от поредицата за Страйк, успява да ми създаде един „уют”, който само в нейните романи го има. Да ме приласкае и да не искам да напускам света, който създава. Тук обаче имаме муден сюжет, дразнещи герои, интригата е много размита и просто исках да приключа с четенето колкото се може по-скоро. На няколко пъти ми се идеше просто да захвърля книгата и никога да не се върна към нея.

Спирам дотук с мнението си за „Вакантен пост”, защото каквото и да напиша, ще бъде негативно, а аз по принцип не обичам такива ревюта, но най-вече не искам тази статия да бъда такава.

„Икабог“

Ето това вече е моята Дж. К. Роулинг!

След разочарованието с „Вакантен пост” направо си ме беше страх да започна детските ѝ книжки, но за щастие цялото ми притеснение е било безпочвено.

Обожавам „Икабог”! Историята за чудовището е поредното доказателство за това, че Дж. К. е майстор в измислянето на чудати светове и още по-чудни герои. Привързах се към всеки един персонаж в тази книга - страдах за загубата на някои от тях, радвах се на успехите им, ядосвах се на несправедливостите.

Това за мен е приказка, която съдържа в себе си важни послания за децата, но поднесени по любопитен начин, който ще им бъде интересен. Историята в „Икабог” е важна. Поуката още повече. В книгата Дж.К. ни показва как хората понякога са много по-големи чудовища, дори и от най-страшното такова, което се спотайва във въображението ни. В името на богатства, власт и его, хората сме готови да убиваме, да лъжем, да правим живота на другите непоносим. За своя собствена изгода сме склонни да жертваме всичко около нас, без да се замислим за последствията.

И точно такава история ни представя Дж.К. в книгата. Разказва ни за това как една легенда за чудовище оживява и се превръща в най-големия кошмар за цяло едно кралство, но накрая се оказва, че всъщност чудовището е човек обзет от мания за величие. Човек, който не се спира пред нищо, за да успее и взима стотици животи, за да постигне целите си. За жалост е и човек, който чрез различни методи, привлича съмишленици и заедно подържат една лъжа, която е пагубна за много хора.

Но, за щастие, в тази история посланието, което се откроява е това за надеждата. Надеждата, че у всеки човек се крие една голяма добрата, която накрая ще надделее над злото и ще го победи. Надежда, че всеки може да се промени и че колкото и да сме разединени и уплашени, можем да се обединим около една кауза и да се борим за нея. Надежда, че човечеството не е загубено и винаги сме готови да си помагаме в трудни моменти и да правим както своя живот, така и на другите, много по-лесен и щастлив.

Препоръчвам „Икабог” и на децата, и на техните родители. Това е книга, от която можеш да извлечеш много поуки за себе си и те кара да се замислиш над много неща. Щастливият край обаче наистина те оставя с една надежда, типична за приказките - че винаги има светлина и в най-тъмния тунел и че най-доброто предстои. Честно казано, точно от такова четиво имах нужда около празниците.

„Коледния Прасчо“

Това бе перфектната книга, която да прочета на Бъдни вечер, малко след полунощ. „Коледния Прасчо“ е страхотна коледна история, която е написана в духа на най-големите детски класики. Тук Дж. К. се е развихрила и е написала книга, която да те разтовари, вдъхнови, да ти подейства емоционално. История, която да е важна както за децата, така и за възрастните.

От „Коледния Прасчо“ децата могат да научат да пазят играчките си, да не ги оставят на различни места и да са отговорни към това, което притежават. Могат да научат как приятелството е едно от най-важните неща на света и когато преживяваш с някого различни приключения, независимо пред какви трудности сте поставени, трябва да се бориш за този човек и никога да не го предаваш. В „Коледния Прасчо“ има много любов. Любов към родителите, любов към отминали времена, любов към играчка, която е единствената константа в живота ти. Всеки един млад читател може да се припознае в главния ни герой Джак и любовта, която изпитва към своята любима играчка. Но тази любов символизира много повече от привързаност към вещ. Символизира преминаването през трудностите и колко сълзи и безсънни нощи ти е коствало да преодолееш даден проблем. Символизира доверяването на най-пазените тайни и искрени желания, без дори да се налага да ги изричаш на глас. Символизира детството.

Но освен децата и възрастните могат да вземат много от тази книга. В нея Дж. К. ни припомня какво е наистина да обичаш и какво значи, когато държиш на нещо или някого, да си готов да направиш наистина всичко и да не се отказваш от него. Докато четях за приключенията на Джак и Кип се замислих по какъв оригинален и хубав начин Дж. К. е показала на децата как трябва да имаме амбиция, но насочена в правилната посока и да използваме правилните методи, за да постигаме целите си. Как трябва да имаме принципи, които да отстояваме.

Но най-вече трябва да имаме надежда, че всичко е поправимо и от теб зависи да бъдеш своята най-добра версия. Но и надежда, че нещата, колкото и зле да изглеждат, накрая отново може да се наредят по най-добрия начин. Защото надеждата ни крепи и ни помага да преминаваме през всичко, за да може финалът да е щастлив и да сме доволни от постигнатото.

Изключително много харесах детските книжки на Дж. К. Освен, че ми бяха коледни и ми създадоха страхотно празнично настроение, ми подействаха отрезвяващо и за мои дилеми, които имам в този момент. Дадоха ми посока за размисъл и ми показаха, че колкото и да е трудно, наистина трябва да се стараем да бъдем добри, разбиращи и смели. Защото само тогава ще имаме успеха, който неспирно търсим.

Автор: Любен Спасов