„В края на краищата почти никой друг на света не би могъл да разбере как една жена на крехка възраст от 28 години е била способна хладнокръвно да убие шестима души от собственото си семейство. А след това весело да продължи живота си, без никакви угризения.“

„Как да убиеш семейство си“ е книга, която очаквам от много дълго време. Бях си я харесал още като излезе на английски, но когато от издателство „Сиела“ обявиха, че ще я издават на български, реших да я зачакам. Още по-иронично се получи, че това бе част от моя коледен подарък от моето семейство. Спокойно, никой от тях не е пострадал след прочита на тази книга. 

Въпреки че очаквах нещо друго, сюжетът на романа от Бела Маки бе доста любопитен. В него се запознаваме с 28-годишната жена Грейс, която е имала години, за да планира своето отмъщение към … баща си.  След смъртта на майка ѝ целият ѝ живот е бил посветен на това да накара човека, който я е изоставил още преди да се е родила, да си получи заслуженото. А с него и всичките му роднини, които, за щастие, са ужасни хора. 

Тя самата ни разказва своята история, но го прави от затвора. Любопитното е, че тя е там за убийство, което не е извършила. Да, тя убива 6 от членовете на семейството на баща си, но не влиза в затвора за никое от тях. И докато води дневник за всичко, което е направила, тя разказва цялата си история – от раждането до категоричното решение да убие баща си. 

Като цяло книгата ми допадна, но не мога да кажа, че съм влюбен в историята. Определено идеята е оригинална. Имаме си работа с изявен психопат, който е наранен и нищо на света не може да го накара да размисли да извърши всички убийства, които си е наумил. Някои са леки, друго по-брутални, но всички се случват. Дори когато имаше наченки да започне да харесва жертвата си, в Грейс нямаше доза на разкаяние. Тя следваше плана си педантично и беше убедена, че прави най-правилното нещо на света.  

Личната история на майка ѝ и това, което всъщност се е случило с междъ тях с баща ѝ, също беше трогващо. Дали е достатъчна причина да избиеш толкова много хора е под въпрос, но наистина той няма да вземе награда за баща на годината в нито един момент. Хареса ми и подробното описание на живота на Грейс – взаимоотношенията, които гради през годините и как тази нейна фикция за отмъщение влияе на всеки един аспект от него. От момента, в който прочита едно писмо от майка си, тя концентрира цялата си енергия в това да отмъсти, което пречи на преценката ѝ за много неща. 

Хареса ми и финалът на книгата – не го очаквах и определено ме изненада. Не ми падна ченето, но наистина беше plot twist, който не ми беше минал през ума докато четях книгата. Леееко стои като изсмукан от пръстите, но пък има едно намигване, от което може да се направи втора книга за Грейс и по-специално за последиците от изборите ѝ. 

Бела Маки

Освен, че ми липсваше нещо в сюжета и не можа да ме впечатли кой знае колко, най-дразнещото нещо в книгата бе самата Грейс. В нейния образ са събрани много качества, които аз не харесвам в хората. Тя е доста ограничена – когато не разбира нещо, веднага е готова да го осъди и да намери най-грозния епитет, с който да го опише. Надменна, хейтър, готова да оплюе всичко и да се надсмее на най-нормални навици и избори на хората около нея. Освен изявен психопат, тя е дразнеща личност, която не може да бъде истински приятел и човек, на когото може да разчиташ в труден момент. Тя е завистлива, винаги гледаща живота на другите, които са недостойни в своите избори – независимо дали става въпрос за житейски такива или пък за любовен аспект. 

Може би и това е причината да не харесам книгата чак толкова, защото в нея има много мисли на Грейс, тъй като е под формата на дневник и цялото четене беше, все едно да седнеш да пиеш кафе с най-дразнещия колега на работа. Неприятно, дълго и конфузно. 

Но, като цяло „Как да убиеш семейство си“ ми беше приятна за четене и ви я препоръчвам, ако искате да разпуснете с някоя по-лека криминална книжка. 

Автор: Любен Спасов