„Това са моите спомени. Раните зарастват. Любовта е вечна. Ние оставаме“

Искам да прочета „Славея“ от Кристин Хана още от 2018 година. Моята приятелка Кая, която вие познавате от Book Adventure Club Podcast, ми нахвали много книгата и аз още тогава си казах, че трябва да видя за какво става въпрос. Но отлагах ли, отлагах и … то стана 2024 година. На всички четящи хора този феномен ни е ясен! 

След прекрасното ревю на Кайчето и още много положителни мнения за книгата, през годините срещнах и много отрицателни. Много хора говорят за „дупки“ в сюжета, нелогични описания и разпилян стил на писане. Включително 2 дни преди да започна романа, видях мнение на една дама в Goodreads, която бе дала 1 звезда на книгата и я заклейми като „загуба на време“. 

„Славея“ е много четена и популярна книга и такива полюсни мнения са напълно нормални. Но това само подклаждаше желанието ми да се сблъскам с историята на Кристин Хана. И честно да ви кажа – изобщо не съжалявам. 

Книгата ни отвежда във Франция през 1939 година и ни запознава с две сестри – Виан и Изабел. Те са много различни и невинаги са били близки, но обстоятелствата вече са променени. Виан е щастлива с живота си във френската провинция със съпруга си Антоан и тяхната дъщеря. Когато избухва Втората световна война, мъжът й е изпратен на фронта и тя остава сама.

Изабел е непокорно осемнайсетгодишно момиче, търсеща своето място в живота с безразсъдната страст на младостта. Сред хаоса в началото на войната тя среща парижанина Гаетан и се влюбва така, както е присъщо само на младите – с цялото си сърце и душа. Той си тръгва и любовта остава на заден план в живота на Изабел. Тя се присъединява към Съпротивата, рискувайки живота си, за да спасява другите.

Най-важният въпрос и за двете сестри е: Колко далеч могат да стигнат, за да оцелеят? Какви саможертви са готови да направят, за да защитят хората, които обичат?

Отговорите на тези въпроси намираме сред страниците на „Славея“. Честно казано тази кратка анотация не може да опише цялата болка и страдание, което е поместено в историята на сестрите. Всички ние сме прочели много книги за Втората световна война, но честно казано всеки път като чета някое заглавие за този период и си припомня всички зверства, които са се случвали, сърцето ми се разбива наново и преживява всяка една история – независимо художествена или реална. 

И въпреки че историята на „Славея“ е фикция, то тя е била реалност за много хора по това време. Колкото и да се различни Виан и Избаел и двете се борят изключително много през цялото време и дадоха своите жертви, които белязват за цял живот. По време на война жените остават на заден план, но в тази история те са на фокус и ни се показва колко смели всъщност са били и как с цел да запазят семействата си или да помогнат на близък, определено не са чакали безучастно мъжете да се върнат от фронта. 

Преживях всяка една мъка и на двете сестри, вълнувах се когато всяка една от тях поемаше някоя опасна задача, с която искаха да помогнат на някого. Определено на моменти Изабел ми идваше прекалено напориста, импулсивна, необмисляща държанието си и какво говори. Въпреки това обаче смела е най-малкото, което може да се каже за нея.

Виан бе по-симатичният ми персонаж. Тя е повече мой тип човек и преминаването ѝ през всяка трудност в тази война го показва. Децата също са доста добре изградени герои, които придават на историята още емоция и понякога задаваха посоката на развитие на сюжета. 

Кристин Хана

Може би наистина авторката има някои пропуски и в писането си е забравяла как е описала някоя ситуация или герой 10 страници по-рано. Но на емоционално ниво тази книга ми подейства много и нямаше как да ѝ дам по-малко от 4 звезди  в Goodreads. Щом след като прочетох книгата, на другия ден героите ми липсваха и усещах, че имах нуждата да чета още за тях, значи Кристин Хана си е свършила работата и ме е накрала да се привържа към историята и героите ѝ.

Със сигурност мога да кажа, че българската корица на книгата подвежда – като я гледаш си мислиш, че ще се сблъскаш с някоя любовна история, по време на война, която по-скоро ще бъде за фон. Че има любов в романа – има. Блика от страниците му. Но определено ни разказва за пореден път тежката история на Втората световна война и за съдбата на тези, които са я преживели. Или пък не. 

Автор: Любен Спасов