„Just because something isn’t meant to last a lifetime doesn’t mean it wasn’t meant to be.“

 „One True Loves“, Taylor Jenkins Reid

Много обичам рубриката „Двойна доза“, защото в нея разглеждам две заглавия от един и същи автор и понякога е доста интересно, защото двете сякаш не са написани от един човек. Този път обаче изданието на рубриката е малко по-различно. 

Преди време си купих на английски две книги, които знаех, че ще излязат и на български. Идеята ми беше да ги прочета преди да бъдат преведени, но докато стигна до тях, те вече бяха по книжарниците. Затова сега реших да прочета „Единствени двама“ и „Нашето вечно утре“ едно след друго в оригинал и да ви разкажа дали на мен ми допаднаха. 

„One true loves”/„Единствени двама“ – Тейлър Дженкинс Рийд

Отново много добра Тейлър Дженкинс Рийд. Или поне от гледна точка на писането - както винаги то е изключително увлекателно. Четенето на романа не натоварва и така леко върви, че не усещаш кога стигаш до финала на историята. Но това не е новина - това важи за всяка книга на авторката. Тя просто сякаш слага наркотици между страниците на книгите си.

Но при „One true loves” нямаше как да дам повече от три звезди - много клиширан сюжет, на моменти много тип Hallmark, което мен ме дразнеше изключително много. И въпреки че авторката се обоснова в бележките на финала защо е взела някои творчески решения за сюжета на книгата, пак не мога да ѝ простя тези Hallmark залитания. От Тейлър Дженкинс Рийд очаквам много повече.

Предвидим финал отвсякъде - аз още на 50-тата страница знаех как ще приключи всичко. С това авторката също ме изненада, защото по принцип е царица да извърти сюжета в последния момент, но този път не беше така. Разбира се, това е и от по-ранните ѝ книги и го взимам предвид в мнението си, но чак толкова предвидима никога не е била.

И въпреки това в книгата има много важни и любопитни теми като: „Можем ли да обичаме двама души едновременно?”; „Предателството ли е да започнеш да обичаш нов човек, след като загубиш голямата си любов?”; „Вече не съм на 20 - какво да правя с живота си и трябва ли да променя нещо в него”.

Особено последната тема е много застъпена - хората се променят, порастват. Сменят приоритетите си, нещата, които са им важни. Започват да харесват неща, които допреди не са мислели, че изобщо някога ще харесат. Въпросът в книгата е, ако не си прекарал с някого 3 години и го намериш напълно различен човек, ще го накараш да върне образа, с който си свикнал или ще го оставиш да е свободен и да поеме по новия път, който е избрал, без теб?

И въпреки че определено не е сред любимите ми заглавия от авторката, ви препоръчвам „One true loves”. Това е книга, с която може да разтоварите, да се посмеете, доста да помислите за някои аспекти от живота. А заради прекрасното писане на Тейлър Дженкинс Рийд всичко това ще бъде едно огромно книжно удоволствие за вас.

Още по-хубавата новина за мен е, че имам още непрочетени книги от авторката, така че нямам търпение скоро да прочета нещо друго от нея. Със сигурност обаче ще бъде отново в оригинал, защото изданията на български са покъртителни. Не мога да разбера защо кориците на книгите на Тейлър са такива, но тя определено заслужава по-добри. 

„Tomorrow, and Tomorrow, and Tomorrow“/„Нашето вечно утре“ - Габриел Зевин

Честно казано нито мога да се изкажа негативно за книгата, нито много положително. Някъде по средата съм.

„Нашето вечно утре“ не успя да ми стане супер интересна и любима и да искам да я препоръчвам на всеки. Историята като цяло задържа вниманието ми. Хареса ми да чета за това как се създават игри за конзоли, идеите, които се залагат в тях, колко мислене стои зад всяка една. Личните истории на героите също бяха любопитни. Но самите герои бяха много дразнещи. Особено Сам и Сейди – през повечето време не знаеха какво искат от живота и от партньорството си като цяло. 

Първата част на книгата определено е по-интересна. Виждаме как отношенията между главните герои се развиват от момента, в който са на 12 до това да създадат собствена компания, която да прави игри. В този период им се случват много важни неща, които определят развитието им и ги правят хората, които всъщност са. В тази първа половина на романа ги опознаваме истински, но и това беше момента, в който мен ме подразниха като персонажи, защото не са мой тип хора. И Сам и Сейди определено имаха недостатъчна емоционална интелигентност и дори като станаха големи хора с бизнес се държаха като тийнейджъри. Но определено развитието на тяхното приятелство е доста любопитно за наблюдение.  

Като цяло книгата за мен е средна редна – сигурно след няколко месеца ще запомня само, че става въпрос за книга с игри. Хареса ми и смислът зад корицата и заглавието - това също ще запомня! 3 искрени звезди.

Автор: Любен Спасов