„Никоя земна сила не е в състояние да затрие духовното богатство на един народ.“

Яни Хаджиянев – Калиакренски

Още в началото на това ревю искам да благодаря на Lemur Books за доверието и жеста, че ми изпратиха предварителна бройка от този роман и имах възможността да го прочета преди да излезе на книжния пазар. За първи път някое издателство ми изпраща такава бройка и си признавам, че ми стана приятно, но се и притеснявах, защото да си кажеш мнението за някоя книга, която все още дори не е на рафтовете в книжарниците, си е отговорно. 

За щастие цялото (книжно) приключение с „Добруджанският феникс“ мина много приятно благодарение на авторката на романа Стефка Станчева. Изключително подготвена от историческа гледна точка, обърнала е внимание на всеки един малък детайл и това само направи четенето на романа за мен едно огромно удоволствие. 

Но преди да ви запозная с моето мнение, накратко ще преразкажа книгата. „Добруджанският феникс“ е романизираната биография на местния журналист, писател и общественик Яни Хаджиянев – Калиакренски. Книгата поставя началото на историческата трилогия „Благословената земя“, която ще ни срещне със силни и забележителни личности, чиито съдби и принос за духовното богатство на нашия народ заслужават да бъдат спасени от забравата на времето.

В своя дебют Стефка Станчева ни разказва подробно живота на Яни Хаджиянев – Калиакренски, който расте, запленен от книгите, музиката и местните легенди. Но сърцето му се разкъсва между желанието да претвори тези истории на белия лист или на театралната сцена и тежестта на вменената му още с раждането отговорност към семейния занаят.

Когато тъмният облак на поредната нова власт надвисва над това райско място, всичко се променя сякаш за миг. И докато силните на деня си прехвърлят изстрадалото парче земя, Яни и неговите връстници учат, влюбват се, изграждат идеалите си и се изправят пред най-страшните години за родината си. Търсейки своята правда и своите причини да продължи напред, Яни открива и най-силното си оръжие – думите.

Най-големият плюс на романа за мен е писането на Стефка Станчева и по-конкретно колко органично е вплела реални исторически личности в сюжета. На страниците на романа срещаме Йордан Йовков, като четем за неговата връзка с този край и дори за неговия спор с Елин Пелин. Срещаме още и Дора Габе, Любен Станчев и ги виждаме в една по-различна светлина от тази, в която ги познаваме. Например аз не знаех, че Дора Габе е преподавала френски, а Любен Станчев е наричан „добруджанския Ботев“. 

Освен тези национално известни личности, тя е вплела в сюжета дейци, кметове, хора от Добруджа, които наистина са съществували, наистина са известни в района и сега получават едно по-широко и национално отразяване за всичко, което са направили както за Добруджа, така и за страната и нашия народ. Много е сладко да четеш бележките под линия на автократа, която тъкмо ни е запознала с някой герой и отдолу ни разяснява кой е и какво е направил и в реалния живот. 

Като цяло, засрамено, трябва да призная, че не бях запознат с подробности с историческите събития в книгата. Това е много важна част от историята на добруджанския край и Яни Хаджиянев – Калиакренски е доста важна личност, която трябва да се помни със своите действия в името на свободата. Книгата я приех като един урок по история, който за пореден път ми показва, че художествената литература също може да бъде обогатяваща и даваща много обща култура, поднесена по един по-лесно смилаем и приятен начин. 

Животът на Яни ми беше много любопитен. Още от детска възраст, когато всъщност осъзнава, че не иска да наследи семейния занаят, а словото и културата са неговия път. След това минем през младежкия му период и желанието му да учи и да се развива. И стигнем до големия журналист, деец, издател, който е достоен за награда заради своите действия в един момент от българската история, когато народът е имал нужда точно от такъв лидер и вдъхновител. 

Стефка Станчева

Отново ще кажа, че Стефка Станчева е много подготвена – през целия сюжет има много бележки под линия, които доуточняват някои неща и тя доста подробно разказва както за живота на Яни, така и за историческите събития около румънското навлизане в българските земи, отношението на властта, трудностите за пресата и свободното изразяване, до мистериозното изчезване на Яни в края на книгата при идването на новата власт. Но подробностите за това ще оставя сами да си ги прочетете. 

Единственият минус, който мога да изтъкна за книгата е, че колкото и да беше добро и увличащо писането, особено в исторически план, ми липсваше … романтика в него. Някак си личната история на Яни не успя да ми въздейства изцяло. Влюбването му в Ружа ми стоеше като кръпка. Не успях да се свържа емоционално с тази част от романа. Да, историческите факти и случки ми бяха любопитни и с нетърпение чаках да видя как ще се развият нещата, но липсата на емоция определено малко ме позагуби. Особено на финала. 

Но като цяло давам много положителна оценка на романа и определено ви препоръчвам да си го закупите и да го прочетете. Той ще бъде в книжарниците от 24 април,  а сега може да го поръчате предварително ТУК.

Автор: Любен Спасов