Приятна неделна вечер. Ароматна свещ от Booksy Flames. The Tortured Poets Department на Taylor Swift за музикален фон. И така на един дъх прочетох „Първият случай на Мейзи Добс” от Джаклин Уинспиър. 

Не седнах с идеята да прочета книгата наведнъж, но с цялата атмосфера около мен и лекотата, с която се чете романът,  изведнъж се оказах на финала му. Получи се някаквa книжна магия, която ме завладя, вкара ме света на Мейзи Добс и във времето, в което се развива романа и не ме пусна чак докато не затворих и последната страница. 

Накратко в книгата се запознаваме с Мейзи Добс, която преди Първата световна война започва работа като прислужница в аристократично лондонско домакинство на тринайсетгодишна възраст. Тогава тя няма представа, че работодателката ѝ, суфражетката лейди Роуън Комптън, ще стане нейна покровителка, взимайки я под крилото си. Приятелят на лейди Роуън, Морис Бланш, често наеман да разследва разнообразни случаи от европейския елит, разпознава интуитивните дарби на Мейзи и ѝ помага да кандидатства в престижен колеж в Кеймбридж, където тя планира да завърши образованието си.

Избухването на Първата световна война обаче променя всичко. Мейзи се обучава за медицинска сестра, след което заминава за Франция, за да служи на фронта, където намира – и губи – важна част от себе си. Десет години след примирието, през пролетта на 1929 г., Мейзи започва практиката си на частен детектив, научила колко значими могат да бъдат съвпаденията и колко неуловима – истината.

Първият ѝ случай е привидно банален – подозрение в изневяра. Но всъщност точно той поставя началото на много по-задълбочено разследване, което принуждава Мейзи да се изправи срещу призрака, преследвал я повече от десетилетие.

Не мога да определя тази първа книга от поредицата за изцяло детективски роман. За мен тя бе по-скоро запознаване с Мейзи Добс. Разбрахме много за живота ѝ, образованието ѝ, за това, което е преживяла по време на Първата световна война и как се е отразило всичко това върху нейната личност. Нямам търпение за другите части от поредицата, защото определено си мисля, че имаме да разбираме още неща от миналото ѝ. 

Това е роман, който се разкрива пред теб постепенно и ти така се потапяш в него, че ти е интересно да разбереш повече както за първия детективски случай на Мейзи, така и за самата нея. Книгата започва със случая, който ѝ се възлага, но след това правим един завой, който ни показва колко много неща е преживяла за крехката си възраст тя. 

Първоначално си помислих, че това ще бъде от онези уютни мистерии, в коити по-скоро ще се разглежда някоя изневяра или дребнавост от някой семеен живот. Като за първа част. Обаче в един момент, книгата придоби много повече психологичен елемент, драматичност и напрегнатост, която ме накара да искам да знам какво точно ще се случи. И тъкмо си помислих, че сюжетът ми напомня на последната част от поредицата за Корморан Страйк „Отприщен гроб“ и предполагах, че финалът ще е подобен и Джаклин Уинспиър в последния момент успя да ме изненада и то много приятно. 

В тази първа книга, честно казано по-любопитна ми беше частта, в която опознавахме Мейзи Добс. Това да разбера как е стигнала до желанието да бъде детектив, през какво е преминала и какво ѝ се е случило по време на войната, ми нарисува една картина, върху която в момента може само да се надгражда. А една от финалните сцени в романа, свързана с нейното минало, буквално ми разби сърцето. 

Накратко – препоръчвам книгата – достави ми огромно книжно удоволствие. А в комбинация с музиката на Тейлър Суифт и прекрасния аромат на свещта, вдъхновена от книгата, четенето на романа ще бъде едно цялостно и приятно изживяване за вас.