„Оливър, не ми губи времето. Времето е ценно. Само защото вие, младите хора, разполагате с много от него, мислите, че може да го прахосвате.“

Аз продължавам с моето четене на книги, в които пенсионери завземат ролята на полицията и разследват убийства на своя глава. След „Криминален клуб „Марлоу“ е ред на „Непоисканите съвети на Вира Уонг за убийци“. Въпреки че „Марлоу“ ми допадна повече като история и криминален случай, Вира Уонг не остава по-назад, най-вече заради самата Вира. 

Това е един страхотен персонаж, с който бих се радвал да общувам и в реалния живот и на който с удоволствие бих бил клиент в чайната му.

Самата Вира преди да се самопровъзгласи за детектив, се беше самопровъзгласила за експерт по чая. Тя бича да отпива от чаша с ароматен чай, докато се прави на детектив онлайн (например като следи профилите на сина си в социалните мрежи, за да разбере дали най-накрая си е хванал гадже).

Но когато Вира се събужда една сутрин и вижда мъртвец на пода на чайната си, е необходимо нещо повече от чаша силен зелен чай, за да се наредят нещата. Никой не може да надуши злодеяние като китайска майка с твърде много свободно време и аматьорски детективски умения. Решена да се сприятели с предполагаемите убийци на по чаша чай, Вира взима справедливостта в свои ръце.

Все пак никой не е по-добър от нея в разсипването на чая (и клюкарстването), а всички знаем, че тайните винаги се крият на дъното на чашата.

Книгата на Джеси К. Сутанто определено ме разтовари и искрено мога да я нарека глътка свеж въздух. Криминалната част беше доста заплетена. Хареса ми как на пръв поглед всичко беше супер случайно и нямаше връзка между никой от заподозрените, а накрая се оказа, че самото местопрестъпление е най-голямата улика, още в началото на книгата. Аз лично дори за секунда не заподозрях убиеца. Имах си своя теория, която поддържах до финала, но по никакъв начин не очаквах нещата да се завъртят по този начин. Въпреки че после се усетих, че имаше една много добра улика, която чистосърдечно пренебрегнах. 

Много ми хареса как Вира Уонг събра всичките си заподозрени на едно място и започна съвсем директно да ги разследва, докато самата тя създаваше връзки с тях и се сближаваха помежду си. Въпреки всичко честта на детектива бе на преден план и Вира бе готова да предаде всеки един от тях на полицията, ако се окажеше убиецът. 

Въпреки че отново полицията е показана като некомпетентна и неинтересуваща се от случая и една 60-годишна жена върши много по-ефективна полицейска работа, този път не се подразних, защото Вира е описана като човек, който не приема „НЕ“ за отговор и наистина може да изкопчи всяка една информация, стига да си го заложи за цел. 

Джеси К. Сутанто

Както казах и по-горе, самата Вира е най-големият плюс на тази книга. Шегите, които пуска, сарказма, който проявява и искреното вечно недоволство на типичната азиатска майка, са в основата на всички комедийни ситуации в книгата, които впрочем не са малко. Наистина е сладко как това „нахакано бабе“ си проправя път към сърцето на всички герои, които в един момент не могат да разберат как са допуснали Вира да им влияе на живота, без да им е майка или каквато и да е роднина. 

Накратко – препоръчвам ви да прочетете „Непоисканите съвети на Вира Уонг за убийци“ – свежа, забавна и интригуваща история. Книга за човешките взаимоотношения и за това как е важно да сме искрени един към друг. Книга за любовта във всичките ѝ измерения и как понякога трябва да усетиш липсата на някого, за да я почувстваш изцяло. И не на последно място – уютна мистерия, която ще искате да прочетете до самия край, защото истината ви чака чак към последните страници.

След „Криминален клуб „Марлоу” това е втората книга за пенсионери, разследващи убийства, която доста ми допада. Скоро предстои да се потопя в дълбокото с четирите части на „Криминален клуб „Четвъртък”. 

Автор: Любен Спасов