„Хубаво е да се говори на децата. Не я отглеждай в мълчание. Това никога не свършва добре.“

Из „Падане“

За мен Ирса Сигурдардотир е един от най-добрите автори на криминални романи. Заявявам го отговорно и много трудно някой може да промени мнението ми. Тази жена пише превъзходно, успява да заплете страхотни сюжети, които освен добра криминална история на фокус поставят и някой важен проблем, често свързан с менталното здраве. 

Да, доста кървава е и може би заради това не е за всеки. Преди години, когато я прочетох за първи път, я нарекох „Книжния Тарантино“. Но пък дори с убийствата в книгите си е супер оригинална, различна и няма как да прочетеш „ДНК“ и след това сцената с прахосмукачката да не остане с теб за цял живот. 

Всеки, който ме познава знае, че съм ѝ голям фен и чак се учудих колко време ми отне да посегна към последната част от поредицата за Хюдлер и Фрея „Падане“ и самостоятелния роман „Плячка“. Затова реших докато обикалям българските плажове през юли да наваксам с книгите на Ирса излезли на български и така да чакам следващата с нетърпение. 

Тази „Двойна доза“ мина доста любопитно, а Ирса успя да ме изненада жестоко с „Плячка“, но за жалост не в положителния смисъл. Какво имам предвид? Може да прочетете в ревюто ми! 

„Падане“

За пореден път след прочит на книга на Ирса останах без думи. Казано на жаргон – тази жена ме пръсна!

Истински майстор - писането ѝ, как заплита интригата, как всичко е адски сложно, а след това няма една нелогична малка подробност. Как мотивите на убиеца, всяко действие, всяка причина е супер логична, подплатена с много психология и отново фокус върху важни социални теми. Затова ми е любимка и затова няма да спра да говоря за нея.

В „Падане“ ни посрещат една мъртва жена. Изчезнало дете. И баща, който търси отмъщение.

В един мразовит ден в Рейкявик дете изчезва от количката си. На негово място бащата открива трупа на новородено. Години по-късно изолиран случай на морбили води до смъртта на малко момиче, а баща му си поставя за цел да открие преносителя на вируса, за да заведе дело срещу него.

Комисар Хюлдар и психоложката Фрея работят в един екип и в една и съща сграда, но все така се опитват да поставят граница между личните и професионалните си взаимоотношения. Обаче нов зловещ случай налага отново да разследват рамо до рамо – в изоставена кола е открито разчлененото тяло на жена. Главата на жертвата липсва. И всичко по мистериозни начини е свързано с изчезналото преди единадесет години дете...

Докато падат все по-дълбоко в загадката, Хюлдар и Фрея откриват, че около трите замесени семейства витаят тайни, които никой не иска да разкрие. И че накъдето и да се обърне, разследването се сблъсква с непробиваема стена от мълчание.

В тази последна част от поредицата за Хюдлер и Фрея Ирса отново успя да ми скрие шапката и да представи един многопластов случай, в който да последно не се знаеше какво се е случило. Оказа се, че жестокото убийство, с което полицията се занимава е свързано с други два случая, които накрая така се преплитат, че за тези различни сами от себе си събития, вина има едно решение преди 11 години, което променя живота на много хора. Звучи заплетено и нелогично, но ако прочетете книгата това ще е най-смисленото изречение в цялото ми ревю. 

Отново имаме и социалните теми, вплетени между кървавите страници на романа - за еднополовите бракове и възможността да осиновяват деца; за това как трябва да внимаваме какво говорим пред децата си по време на вечеря; за възпитанието на децата, отношението към тях и колко важно е общуването; за здравеопазването; антиваксърите. И, разбира се, за пореден път - психичното здраве и нашата грижа за него. И как всяко едно наше решение, носи последствия, които винаги ни застигат - независимо дали веднага или сред време.

Страхотна Ирса! Отново! Ще ми липсва тази поредица, тези герои, но съм сигурен, че от нея може да очакваме още много качествени криминални истории.

„Плячка“

Не мога да повярвам, че дадох оценка 2 звезди в Goodreads за книга на Ирса. Всеки, който ме познава или следи Book Adventure Club знае колко я обичам и искрено смятам, че тя е гениална. Поредицата ѝ за Хюлдар и Фрея е сред най-добрите криминални заглавия, които съм чел някога.

Но с „Плячка” Ирса направо ме заби. Скучна, предвидима, без интрига, без сложните, заплетени сюжети, които очаквам от нея. С някакъв малоумен паранормален елемент, който е заменил психологията в романите ѝ и изобщо не ми стоеше добре тук.

В книгата спасителен екип се отправя към отдалечените и изолирани исландски глетчери в търсене на група изчезнали хора. Какво е накарало две двойки от Рейкявик да напуснат подслона си и да излязат насред снежна буря – скъпо, но неподходящо екипирани и изцяло на произвола на тежките условия? В суровата зима планината е коварна, но най-зловещото е, че някой сякаш ги следва в дългата исландска нощ.

Последният сигнал от телефоните на двете млади двойки е засечен до пътя нагоре към глетчерите. Екипът скоро открива първото тяло...

Междувременно в радарната станция в Стокнес също се случват необясними неща. Насред недокоснатия сняг, далеч от цивилизацията, се появява локва кръв. Детска обувка, случайно открита десетилетия след изчезването на момиченцето. Зейнала в глетчера пропаст, която сякаш притегля своите жертви… Дали това са парчета от мрачен пъзел?

Самата история не беше на нивото на Ирса. Не само, че ми беше скучна от самото начало, нямаше изненадващия финал, който да обърне всичко и да ме остави без думи. Наистина се надявах, че тя ще успее и тук да го направи, защото не веднъж ме е карала да избухвам точно на финала с думите: „Тя е луда!”. Ами този път нямахме и това.

Самите герои в тази книга не бяха интересни, нямаха плътност, няма дълбочина. С нищо не ме трогнаха, не ме накараха да им съчувствам и да ме интересува какво ще се случи с тях.

С две суми - тук Ирса ме изненада и разочарова. Надявам се в бъдеще да нямаме такива литературни срещи.

Автор: Любен Спасов