„Вашите хора са крехки и отчаяни глупаци. Не знаят кое е истинско и кое фалшиво, затова ще се вкопчат в малките си истини, защото е по-добре от това да си представят, че в крайна сметка техният свят може да не е толкова важен.“ 

Из „Републиката на Дракона“

Трилогията „Войната на маковете“ от Р.Ф Куанг съм я набелязал за четене поне от две години. Все отлагах тази книжна среща – не знам и аз защо. Междувременно „Yellowface“ излезе на книжния пазар и първият ми сблъсък с авторката стана с това заглавие. За него имам подробно ревю, което може да прочетете ТУК. 

Тази година стартирах лятото със семейна почивка за 10 дни и реших че сега е най-правилното време да се впусна в тази история, която ме привлича отдавна. И категорично мога да кажа – не съжалявам и за секунда. Това бяха едни страхотни 10 дни, в които съчетавах пълния релакс и шума на вълните с една от най-епичните истории, които съм чел. История, която ме вълнуваше, ядосваше, изненадваше. Книга събрала в себе си мъдрост, добра интрига, военна стратегия, леки фентъзи елементи, чест, доблест .. просто трилогията на Куанг е едни книжно бижу, което трябва да се прочете от всеки, който обича жанра, но и добре написаните книги. 

Ако след „Yellowface“ започнах да симпатизирам на Р.Ф. Куанг, то след книжното приключение наречено „Войната на маковете“ съм неин огромен фен. 

Първа част: „Войната на маковете“

Когато се потопих в първата част от трилогията, още в първите страниците на книгата останах много приятно изненадан. Въпреки че след „Yellowface” имах някакви очаквания за самия стил на писане на авторката, не знаех какво да очаквам от историята за Рин – сираче от Провинцията на Петела, от което единственото се очаква да се ожени за някой богат мъж и да се примри със съдбата си, която са ѝ определили приемните ѝ родители. 

Но когато момичето изкарва отлични резултати на изпита Кеджу и е приета да учи в Синеград – най-доброто военно училище в Никан – всички осъзнават, че се случва нещо безкрайно необикновено. От самото начало на обучението си в Академията Рин става обект на подигравки заради цвета на кожата, пола и произхода си, но скоро открива, че притежава необикновена сила. Така, с помощта на притеснително смахнат учител и известно количество психоактивни вещества, започва обучението ѝ по никому неизвестния предмет Познание.

Рин научава, че богове, смятани отдавна за мъртви, са живи, и че овладяването на контрола над нейните собствени сили е много по-важно от оцеляването във военното училище. Защото – макар империята Никара да живее в мир – отвъд тясното море федерацията Муген все още крои планове. След Първата война на маковете в продължение на десетилетия Никан е окупирана от напредналата във военно отношение Федерация и замалко не губи контрол над континента през Втората война. И макар повечето хора да са абсолютно незаинтересовани от случващото се, неколцина са наясно, че и най-малката искра може да разпали Трета война на маковете. 

Първата част МНОГО ми хареса!

Толкова добре е описано всичко - борбата за чест, войната, отношенията между хората, пътят на Рин от сираче, през успешен студент до участието ѝ във войната като още по-успешен воин. Хареса ми как авторката постепенно ни въведе в света на героите и как подробно ни разказа както за героите, така и тяхната история, за да можем да схванем всичко, което се случва и ще се случва в следващите части.

Доволен съм и от всичко, което се случи с героите. Да, тъжно ми е за съдбата на някои, но всичко беше справедливо.

Хареса ми как Р.Ф. Куанг описва войната - без излишно романтизиране и без да се притеснява да спестява детайли за нейния ужас. И най-вече ми хареса колко различна е авторката тук в сравнение с „Yellowface”. Това за мен показва колко талантлива е тя.

В „Goodreads” взех една звезда в оценката си заради малко по-мудното действие на моменти - аз обичам по-динамични сюжети. Но в тази история и това не ми беше голям проблем. Толкова запленен бях. Пълно бягство от реалността е тази книга и нямах търпение веднага да започна втората част – да остана само с една книга ми беше малко. Исках да чета още за Рин и за мисиите които ѝ предстоят и които бяха загатнати на финала на първата част.

Втора част: „Републиката на дракона“

Ако можех да дам 10 звезди за „Републиката на Дракона”, щях да го направя! ТОЛКОВА МНОГО МИ ХАРЕСА!

Р. Ф. Куанг определено започва да ми става любимка, а трилогията „Войната на маковете” ще остане завинаги в книжното ми сърце, усещам го.

В „Републиката на дракона” има огромно надграждане - в историята, в образа на Рин, в действията на героите. След войната има последици за всички. Отново ще кажа, че много ми харесва как Куанг не романтизира военните действия и както не се притеснява да описва какво се случва на бойното поле, така ни показва, че всяко едно военно действие носи грозни последици за всички участващи в него, на всяко едно ниво.

Нямаше герой, който да не е засегнат от Третата война на маковете - всеки носеше белезите със себе си, независимо дали са видими или не. Още по-лошото е, че много бързо оцелелите трябваше да се приготвят за нови военни действия с много по-изкусен противник. Най-хубавото е, че чрез сюжета на романа, Куанг отправя послание за мир и за това, че воденето на войни не трябва да съществува в съвременния свят.

В „Републиката на Дракона” има и много политика. На страниците на романа са събрани толкова много схеми, интриги, местене на „пешки”, смяна на позиции, предателства, че хем ми беше интересно да чета, хем ми беше тъжно как всичко може да се съпостави с нашата реалност в момента. И до ден днешен нашите управляващи ни дават фалшиво усещане за свобода и право на избор, а всъщност сме пионки в една игра на власт, в която губещи сме само ние - обикновените граждани, които се опитват да оцелеят.

А втората част така завършва, че когато я приключих, бях готов веднага да отворя следващата, защото на финала се обещава един финален сблъсък, който със сигурност ще бъде епичен, но и чисто човешки ми бе любопитно кой ще бъде победител в крайна сметка.

Трета част: „Изгарящият Бог“

Достоен финал на една повече от прекрасна трилогия!

Р.Ф. Куанг ме спечели като фен, заради това книжно приключение, в което ме вкара. С „Yellowface” определено започнах да ѝ симпатизирам, но тук се влюбих.

Не съм вярвал, че фентъзи толкова ще ме заинтригува и ще изям три немалки тома за отрицателно време.

Третата част от „Войната на маковете” е една перфектна симбиоза между първите две книги - военните действия в първата и политическите игри и интриги и стратегическите решения на един владетел от втората. Куанг ни прави съпричастни с последното усилие на Рин да спечели голямата война и да поведе своята страна към пълна победа и растеж.

Отново на всяка страница има изненади, обрати, предатели и може би дори очаквани решения на някои герои. Но всичко това ни води към един финал на историята, който може да не се хареса на всички, но изглежда най-справедлив и логичен. На финала видях тази Рин, която харесах и всяка друга нейна постъпка щеше да бъде предателство към нейния изграден образ и към вярванията, които проповядваше в продължение на три книги.

Взех една звезда от оценката си, защото книгата ми дойде малко по-бавна отколкото ми се искаше. Може би и с малко по-голям обем, отколкото беше нужно. Но всичко си заслужаваше заради финала, който ме разби. Въпреки това, ще взема тази звезда, за да изразя най-правилно усещането си към финалната част.

И ще завърша с думите, които може би повтарям откакто прочетох първата книга - ако се чудите дали да започнете трилогията, спрете да го правите. Освободете си време през ваканцията и се потопете в свят на богове, чест, гордост, политика, любов, война, култура.

И отново - страхотни послания от Р.Ф. Куанг - за войната, последиците по време и след нея и жертвите, които се дават във всяко едно отношение и на всяко едно ниво.

Съвсем скоро ще прочета и „Вавилон”. Куанг явно е различна във всяко едно свое произведение. Нямам търпение да разбера какво ми е приготвила там.

Автор: Любен Спасов