„My marriage ended because I was cruel. Or because I ate in bed.“

Дебна да прочета „Really Good, Actually” от около година. Обмислях да си я купя, докато бях в Лондон миналата година през ноември, но вместо това си взех „Tomorrow, and Tomorrow, and Tomorrow” (за щастие). Мислех, че „Really Good, Actually” ще бъде една забавна книга за това как един типичен представител на Милениалите се справя с развода си на 29 и всичко, което следва след него. Четох много позитивни ревюта, в които се твърдеше, че книгата е супер забавна и ще ми липсва, когато я приключа. 

Да, ама не! Книгата или по-скоро главната героиня Маги беше супер досадна, неориентирана, изнервяща. Тя е от онези хора, които вместо да помислят как да продължат напред и да извлекат позитив от цялата ситуация, се вторачват в дребните детайли, започват да премислят всичко 100 пъти и накрая не само натоварват себе си, но и околните. 

Но всичко щеше да е наред, ако имаме просто дразнеща главна героиня. Най-големият ми проблем е със самия сюжет. Накратко – Маги е на 29, развежда се с мъжа си, с който са заедно от гимназията. Без него тя не знае коя е, не може да се оправи със сметките, завръщането ѝ на „пазара“ я кара да се чувства неловко, абе, като цяло не знае какво да прави с живота си. Затова след като се разделят, тя попада в различни нелепи ситуации, които я научават на важни житейски уроци. 

Monica Heisey

И заради подобно кратко резюме аз очаквах книга, която да бъде изпълнена с комични случки за една жена, която е свикнала да бъде с един мъж и сега трябва да се завърне в отбора на необвързаните и всички минуси и плюсове, които идват с това. Очаквах хумор, романтика, малка доза чисто човешки съвети, проникновения. 

И в първите няколко страници наистина мислех, че ще ги получа. Авторката има много свеж стил на писане и пуска шеги, които са остроумни, леко хапливи, иронични и много на място. Тъй като започнах книгата на плажа, буквално се заливах от смях с първите 20 страници. Много готина хрумка на авторката Моника Хейзи е, че от време на време има едно списъци между отделните глави, които също са доста забавни. Например: „Какво търсих в Гугъл тази седмица“ или „Успокоителни думи от приятели, които не ме успокоиха“ или „Съобщения от Тиндър, които по-добре да не бях получавала“ и т.н. 

Самата книга наистина може да е един вид наръчник за хора, които излизат от дълги връзки и пак трябва да започнат да ходят по срещи, да ползват приложения, да правят секс с някой нов човек. 

Като цяло всичко вървеше добре до към средата. Даже малко преди това нещата се закучиха, защото самата Маги влезе в една спирала от съжаление, лоши избори, повтаряне на едни и същи мисли, фрази и грешки. Изведнъж книгата много доскуча. Нищо не се случваше. Повяваха се различни герои, имаше интересни диалози, но дори и хумора изчезна в даден момент. Самата Маги направи няколко неща, които бяха много нелогични за самия ѝ персонаж, изграден до този момент. 

Не знам дали, защото очаквах тази книга да е по-забавна, разтоварваща или просто наистина е написана лошо, но изобщо не ми хареса и не ви препоръчвам да се запознавате с нея. 

Автор: Любен Спасов