“Why do you lie so much? And about the weirdest little things?", my mother always asked me. "I don’t know", I always said. But I did know. It was very simple. Because it was a better story.”

Дебна да прочета „Bunny” от Mona Awad от 2019 година. Тази книга е едно от най-коментираните заглавия в книжните среди от момента на излизането си, като съм гледал и чел ревюта за нея от много чуждестранни блогъри и влогъри, които следвам. Всички те предупреждаваха, че книгата не е за всеки, но аз все пак реших да ѝ дам шанс. 

И как да не ѝ дам – историята звучи много любопитна. В нея става въпрос за група момичета, които наричат себе си „зайчета“, учат в училище за изкуства с направление литература и се държат като някакъв вид култ, в който има много тайни и само посветените могат да знаят за тях. Саманта, нашата главна героиня, им се подиграва и е измислила прякори за всяка една от тях, но в един момент се оказва засмукана от тази група, която се оказва много повече от просто празноглави момичета. Тяхната цел е да изкарат наяве най-тъмните ти и мръсни желания и да ги направят реалност. Звучи готино, нали? 

Но тук вече идва и моето разминаване с книгата, защото се оказа, че момичетата имат много плоски желания, които не са толкова тъмни, изненадващи и шокиращи колкото очаквах. А начинът, по който ги изпълняват, щеше да е хорър, ако не беше смехотворно нелеп.  

Тъй като ми предстоеше пътуване, реших да взема книгата с мен, за да ми прави компания по време на полета. Но това се оказа една от най-лошите книги, които съм чел в самолет.  

Определено не се разбрахме с романа. Започна много обещаващо, със заявката да разгледа интересни теми за несигурността, която носим у себе си, особено хората на изкуството; за желанието да сме част от група, дори такава, която не харесваме, с цел да имаме одобрение от масата за нашето произведение; за отношенията родител-дете. И още: за женската сила и за най-тъмните ни желания, които никога нямаме смелостта да направим реалност, за истинските приятелства, които устояват на времето и всички перипетии пред тях. 

Но изведнъж нещата станаха странни. Прекалено странни за моя вкус и тотално ми се изгуби смисъла на всичко. 

Изнервиха ме и ме натовариха нелогичните действия на героите, дразнещите персонажи като цяло, безсмисленият сюжет, който ако не бях затворен в самолет, без достъп до друго за четене, със сигурност щях да зарежа и да спра да чета. А всеки, който ме познава знае, че аз винаги дочитам книгите си. Много съм разочарован, защото се оглеждам за тази книга от 2019 и накрая не оправда очакванията ми. Ама изобщо! 

Mona Awad

Положителните неща за книгата, които всъщност ѝ спечелиха втората звезда в оценката ми в Goodreads са:

1. Добрата идея на сюжетно ниво – това да имаш смелостта да изпълниш най-съкровените си желания, за които останалите не биха те разбрали, а и дори отхвърлили, е идея, която би привлякла всеки. 
   
   
2. Страхотният стил на писане. Въпреки че съм разочарован от романа на сюжетно ниво, не мога да отрека, че авторката пише много увлекателно и прави страхотни описания. Всеки един герой успях да си го представя с най-малките подробности. Всяка една сцена ме пренасяше на мястото, в което се развиваше действието и се усещаше сякаш гледам филм, а не чета книга. Много обичам автори, които могат да правят това, въпреки че някои по-кървави сцени ми идваха в повече. 
   
   
3. Първата част на книгата, която беше интригуваща, въвеждаща те в света на главната ни героиня Саманта. В нея виждаме мисленото ѝ, всички неща, които са ѝ се случили през годините и се загатва за дейността на зайчетата. Тази първа част успя да породи в мен чувството, че нещо с тези момичета не е наред и ме накара да се замисля над многото теми заложени в романа, но за жалост това е и най-силната част от книгата. 
   
   
4. Страхотната хрумка, за това как след като влиза в култа Саманта започва да говори в множественото число за себе си. Така усещаме промяната в нея и отново се създава тази странна, леко хорър атмосфера, което е било и цел на авторката според мен.

Накратко това е моето мнение за „Bunny”. За жалост не мога да ви я препоръчам, а много ми се искаше. Наистина. Но определено това не е заглавие, което си заслужава отделеното време. Според мен. 

Автор: Любен Спасов