“No matter what difficulties people face, they will always have the strength to overcome them. 

It just take heart”

Набелязал съм си за четене „Before the coffee gets cold” много преди да се заговори, че ще излезе в България. Но все отлагах това заглавие, защото хем ме привличаше нещо в него, хем като разбрах, че става въпрос за пътуване във времето се отказвах. Не знам дали съм го споделял в друго ревюта или в подкаста, но аз имам огромен проблем с книги и филми, в които се пътува във времето. Тази концепция ме изнервя и аз не знам защо. 

След многото положителни коментари обаче реших, че ще дам шанс на заглавието и си го купих на английски. През това време от Colibri издадоха книгата и на български, а с това започнаха да валят и не толкова положителни коментари за нея. Това ме подтикна да прочета книгата, за да разбера за какво иде реч. 

Накратко в книгата се разказва за едно кафене, в което има магичен стол, който пренася седналия на него през времето, за да се срещнат с любим човек или пък да се опитат да поправят развалени отношения. Пътуването в миналото обаче си има своите правила. 

1. Можеш да се срещаш само с хора, които са били в кафенето. 
2. Колкото и да се опитваш, няма да можеш да промениш настоящето. 
3. Задължително трябва да седнеш на точно този определен стол. 
4. Когато отидеш в миналото не трябва да ставаш от стола. 
5. Имаш времево ограничение при пътуването в миналото – можеш да стоиш там само докато кафето е топло. В противен случай оставаш закотвен в миналото. Затова трябва да пиеш преди кафето да изстине.

Тези 5 правила обаче правят пътуването във времето доста по-различно и някак си на мен това ми допадна. Особено това, че независимо колко силно се опитват, хората не могат да променят настоящето. Това е нещото, което винаги най-силно ме е дразнило в пътуването във времето – нещо се случва в миналото, след това всичко се променя и сякаш започва наново. Докато тук това беше избегнато и на мен това ми хареса. 

Като цяло мога да кажа, че съм доста доволен от книгата. Да, съгласен съм с някои критики към автора. Историите стоят като недовършени. Нещо им липсва тотално да те отнесат и да не можеш да спреш да мислиш за книгата. Някои диалози бяха неестествени. Самата идея може да се изгради по много по-добър начин. В книгата имаме 4 истории, като първите две доста ми допаднаха, но вторите ми дойдоха по слаби. 

Но аз ще дам 4 звезди, защото цялостното ми книжно преживяване с “Before the coffee gets cold” беше много приятно и ме накара да се замисля за доста неща. Концепцията на книгата е страхотна и смятам, че авторът е преплел по един много любопитен начин фантастичното с реалните човешки чувства и взаимоотношения. Може би всеки от нас съжалява за нещо недоизказано или ненаправено в миналото си и може би много от нас искат да се върнат назад, за да проведат важен разговор или да се опитат да реваншират. Да могат да поговорят с любим човек и да му кажат всичко, което им е на сърце, дори това да не промени настоящето. 

Въпреки че, ако трябва да бъда честен всеки завърнал се от миналото в тази история беше малко или много променен. Въпреки че буквално настоящето си остана същото, това пътуване доведе до леки промени за всеки един у тях, особено в духовния им свят. 

Тошиказу Кавагучи

Както казах и по-горе, първите две истории ми направиха много силно впечатление. В първата мога да се свържа с героинята ни, която имаше нужда от още един разговор, от още една среща с любимия, който си тръгва. Да му каже как се чувства и по-важното – да разбере неговите мисли и емоции, които са останали скрити от нея. 

Деменцията като тема също е много интересна, но разбира се и тежка. Във втория разказ в книгата имаме по различен поглед над нея, който те кара да се замислиш какво причинява това състояние на страдащите от него и как може да им помогнеш. 

Следващите два разказа наистина ми дойдоха по-слаби, но пък бяха преплетени по един много хубав начин, който ми допадна. 

За финал отново ще кажа – доволен съм от книгата! Въпреки своите минуси мен не подразни и ми беше любопитно да я прочета. Дори се замислям да си купя цялата поредица, защото ми е интересно до къде може да стигне автора с тази концепция. 

Автор: Любен Спасов