„Аз съм циник. А циникът е романтик, който се страхува да се надява.“

Из „Смешна история“

Обожавам книгите на Емили Хенри! Във всяка една от тях има прекрасни истории с още по-прекрасни герои, към които се привързваш и приемаш много лично тяхната съдба. Въпреки че любовните романи не са точно моето нещо, тази авторка успява да ми влезе под кожата, кара ме да се вълнувам с нейните истории и буквално да изяждам книгите ѝ за отрицателно време. 

От вече излезлите ѝ заглавия не бях чел „Чета те като книга“, а наистина нямах търпение за най-новия ѝ роман „Смешна история“. За щастие не останах разочарован. „Чета те като книга“ беше наивната любовна доза, от която имах нужда в момента, а „Смешна история“ бе наистина забавно четиво, което ме разсмиваше, но и ме накара да се замисля над много теми, свързани с човешките взаимоотношения. 

Повече може да прочетете в подробните ми ревюта за двете книги в тази статия. 

„Чета те като книга“

Мога да определя „Чета те като книга“ като типичната история изляла от някой филм на Hallmark, с много лек и симпатичен обрат в сюжета точно на финала. 

Знаете, във всеки романтичен  Hallmark филм, имаме главни герои, които са красиви, добри и като цяло страхотни личности, често живеят в малък град, работливи са и заслужават своя щастлив край. Същите тези хора, в началото на историята, често са в токсична връзка с някого от големия град, който много често се оказва кариерист, който не зачита чувствата на другите и минава през тях като валяк. 

Е, в „Чета те като книга“ Емили Хенри ни дава един вариант как може да се развият нещата за двама от тези кариеристи, които са изпуснали своята любов от малкия град. 

В романа се запознаваме с Нора Стивънс, която живее за книгите. Чела е всякакви и не прилича на героините в никоя от тях. Не е смелата идеалистка, нито спокойното момиче мечта и със сигурност не е от миловидните красавици. Всъщност единствените хора, за които Нора е герой, са нейните клиенти. Като литературен агент тя прави и невъзможното, за да им осигури най-изгодните договори.

Наред с авторите основен съперник за времето й е по-малката й сестра – Либи, за която Нора е готова на всичко. Дори да прекара няколко седмици далече от Ню Йорк. В ума на Либи ваканцията в малкия град Съншайн Фолс ще предложи на сестра й шанс да погледне на забързаното си ежедневие по нов начин. Но вместо да се отдаде на пикници в гората и срещи с местния дърводелец, Нора се сблъсква с Чарли Ластра, нашумял редактор от големия град. Двамата вече се познават и имат ясно изградено мнение един за друг – голяма червена черта и „Не!“ още в черновата.

За съжаление, съдбата не е наясно с правилата и продължава да изправя Нора и Чарли един срещу друг в поредица от съвпадения, които никой редактор не би одобрил. Докато двамата не осъзнават, че може би е време да си позволят обрат. Или поне голяма скоба в текста.

Ако трябва да сравнявам „Чета те като книга“ със „Срещи по време на ваканция“ и  „Място за щастие“, то тя определено ми дойде по-слаба. Най-вече заради по-клишираната любовна история, в сравнение с предните две книги от автократа, които съм чел. Някак си тук за мен нямаше интрига, беше ми ясно как ще се развият нещата и въпреки че не очаквах точно този финал, не съм учуден, че историята приключи по този начин. 

Въпреки това обаче мога да кажа, че и с „Чета те като книга“ ще получите истинско книжно удоволствие. Първата причина за това е, че романът е посветен на работата в книгоиздаването и по-конкретно редакторската такава. Беше ми много любопитно да следя работата на Нора и Чарли, как дават бележки за книгата по която работят и за пореден път да осъзная как редакторите всъщност са много важна част от процеса на писане на една книга и може да подобрят значително финалния текст, който достига до нас читателите. 

Емили Хенри

И в тази книга Емили Хенри се показва като страхотен психолог. Персонажите ѝ бяха много добре изградени и всяка една реакция, всяко едно действие беше логично, без излишния драматизъм, който има в този тип романи. 

Любовните отношения между Чарли и Нора се развиха много добре и самите герои се промениха плавно пред очите ми, което беше сладко. Имаха страхотен флирт помежду си, закачлив, реалистичен, който доведе до пораждане на чувства, които мога да си обясня без проблем. Дори не се учудих, че за 3 седмици си казаха „Обичам те“ – при тях някак си ми дойде логично. 

По-силната тема в романа обаче ми беше връзката между сестрите Нора и Либи. Двете са извървяли дълъг път от загубата на майка си, до оцеляването в Ню Йорк и едномесечната им почивка в Съншайн Фолс. Две сестри, които са свикнали да се справят сами и да не разчитат на другите. Сестри, които може да имат тайни една от друга, но винаги мислят за общото си благо и щастие. Хареса ми как всъщност Емили Хенри е заложила най-голямата интрига в книгата в тези отношения, а не в любовните. Това придаде друг смисъл на целия роман и ме накара да се замисля за това колко е ценно времето и как не трябва да го прекарваме в правене на неща, които не обичаме. 

„Чета те като книга“ не успя да надвие „Място за щастие“ в личната ми класация за любими книги от Емили Хенри, но ми предстои четене на „Смешна история“ и ми се струва, че нещата може да се променят. 

„Смешна история“

Няма едно нещо, което да не ми харесва в тази книга. Страхотна Емили Хенри, която надгражда писането си с всеки следващ роман.

В „Смешна история“ главно действащо лице е Дафнe, която винаги е обичала начина, по който годеникът й Питър разказва тяхната история. Как се запознават (в прекрасен слънчев ден), как се влюбват (заради отлетяла шапка) и как се връщат в родния му град, за да започнат живота си заедно. Наистина разказва добре… До мига, в който осъзнава, че всъщност е влюбен в приятелката си от детството – Петра.

Оттук започва новата история на Дафне, без семейство и приятели, но пък с мечтаната работа като библиотекарка, плюс нов съквартирант – единственото същество, което може да се постави на нейното място, бившето гадже на Петра – Майлс Новак.

Небрежен и хаотичен, със склонност да заглушава мъката с любовни балади, Майлс е пълната противоположност на практичната и затворена Дафне. Но под въздействието на няколко шота текила двамата заплитат неочаквано приятелство и оформят план. Кой би могъл да ги обвини, че планът включва съзнателно подвеждащи снимки на летните им приключения?

Разбира се, всичко е само привидно. Няма начин Дафне наистина да си пада по бившето гадже на новото гадже на бившия си годеник… Нали?

Влюбих се в „Смешна история” още в началото на романа. Героите са толкова сладки, толкова се свързваш с тях, че само защото почва да ти пука за съдбата им, започваш да приемаш историята лично. Обожавам Дафне и приключението за търсенето на истинското ѝ аз. Обожавам Майлс, чувството му за хумор и отношението му към живота. Ашли е личната ми любимка - иронията, сарказма, хапливостта, това че е истински приятел. На моменти ми напомни на Дороти от „Златните момичета”. Изобщо всеки един персонаж в книгата ми беше жив и реалистичен. Дори тези, които не са за харесване.

Любовната история в книгата е прекрасна. Дафне и Майлс са много сладки, а отношенията им се развиват много реалистично и плавно. Ситуацията, в която попадат е много необичайна и влюбването им беше истинско и ме накара да викам за тях през цялото време.

Друга важна тема в романа е за семейството, което сами си избираме. Приятелите, които винаги са до нас и са готови да ни помогнат във всеки един момент. Приятелите, които те карат да излезеш от зоната си на комфорт и те водят към нови приключения, които да изживеете заедно. И дори и да се скарате за нещо си прощавате, защото приятелството ви е много по-важно.

Голяма част от книгата е посветена и на токсичните отношения - както любовните, така и на тези с родителите. Защото за жалост не всеки родител е до детето си на 100%, не е загрижен за него и отношенията им се градят на фалшиви обещания.

А пък в любовно отношение в „Смешна история” се набляга на токсичните отношения, които те ограничават, променят и поглъщат до толкова, че загубваш истинския си облик и всичко, което ти харесваш в името на някой, който определено не го заслужава.

За пореден път съм доволен от Емили Хенри. Препоръчвам ви всички нейни книги, а специално „Смешна история” с две ръце. 

Автор: Любен Спасов