„Sometimes fate just shows you the way to go and you have no option but to follow. And if this is your fate, it will happen. Just you wait.”

Тази книга я дебна от много време. Само от анотацията ми се стори моя тип четиво – съдържащo въздействащи истории, разказани от герои, които ти влизат под кожата и започваш да обичаш още с първите страници. 

Е, с „The people on platform 5”  не се случи точно така, защото някои герои трябваше да ми се разкрият постепенно и ми отне време да ги заобичам. Трябваше да ги опозная и да разбера, че всъщност не са лоши, а по-скоро ги мъчи нещо по-голямо, което на пръв поглед не се вижда и ми трябва време да ги разбера, за да ми стане ясно поведението им. А не е ли така и в живота? Прибързваме с мнението си за някого без да го познаваме и без да знаем през какво преминава и накрая се оказва, че за всичко си има обяснение. 

И ако за героите имах нужда от време, то за самата история, нямах никакви съмнения, че ми харесва, още от първите страници. Клеър Пули е написала една човешка книга, която за пореден път ни показва, че не трябва да съдим другите прибързано и че е хубаво да опознаем човека отсреща, защото не се знае каква история има да ни разкаже. 

В „The people on platform 5” се запознаваме с правилата на Йона за пътуване в градския транспорт:

1. Трябва да имаш работа, към която да пътуваш;
2. Никога не говори с непознати във влака;
3. Не яж гореща храна, защото мирише;
4. Никога не отстъпвай извоюваното си място, освен на: (а) бременна жена (б) стар или немощен човек (в) Йона не ти каже да станеш;
5. Винаги се запасявай за всеки случай.

В съдбовния „Ден на Гроздето" на четирима от винаги мълчаливите пътници се налага да си проговорят, защото проклетото немирно грозде застава в кривото гърло на един от тях. Така е нарушено първото правило на Йона. А от това излизат още няколко любопитни истории, които заслужават отделни книги. 

След като нашите герои започват да си общуват и да си разказват болките, проблемите, животите, пред нас се открива една вселена от съдби и ситуации, които ни учат на много неща. 

Всичко обаче започва и свършва с Йона. Тя е героят, който действа като лепило на цялата книга и свързва всички негови съставни части. Всички останали от платформа №5 се допитват до нея, искат нейния съвет и без нейното присъствие около тях, се чувстват изгубени. Въпреки че самата Йона не е в най-добрата си форма точно в момента и крие тайни за своя живот, тя успява да помогне на своите нови приятели да открият правилната пътека за справяне с техните проблеми. 

Книгата наистина много ми хареса. Обичам романи, в които се разказват чисто човешки истории, които могат да се случат на всеки един от нас. Истории, които включват влюбвания, предателства, токсични връзки, провалени бракове заради пари, уволнения, ново начало след 40, дори 50. Клеър Пули е написала книга, която има сърце, душа и има всичко нужно да ни разсмее, да ни натъжи, но и да ни накара да се замислим. 

Клеър Пули

Част от посланията в книгата са прекрасни. Чрез Йона авторката ни казва да бъдем винаги себе си, да не се крием по ъглите, да не се срамуваме от това, което сме и винаги да изпъкваме сред останалите. Учи ни, че не е задължително да имаш човек до себе си, за да се чувстваш пълноценен и не всичко е на всяка цена. И наистина имаше много забавни моменти. Героите бяха саркастични, иронични, закачащи се .. типично по британски. Най-вече Йона, която ми стана симпатична от първата страница. 

Въпреки всички свои плюсове обаче, книгата не успя да ме накара да ми е тъжно, че се разделям с нея и героите. Доволен съм и от финала и как се разви всичко за тях, но просто това не е книга, която бих препоръчвал на всеки. Но това не я прави лоша, просто нещо не ѝ достигна, за да е сред най-любимите ми за тази година.

Автор: Любен Спасов