„По-добре изобщо да не го обичах“,

 пред нея през сълзи изричам.

Но сестра ми казва всичко, както е, 

и оголва всичките ми страхове:

„Не по-добре, а по-лесно“.

„Вилата“ е едно от заглавията от 2024, които не знаех, че имам нужда да прочета. Но в секундата, в която прочетох анотацията на книгата, знаех, че това е моето четиво и искам да се потопя в историята му. 

А анотацията на книгата е следната: 

Като деца Емили и Чес са неразделни, но днес, прехвърлили трийсетте, все по-трудно намират път една към друга. Затова, когато Чес предлага пътуване по женски до Италия, Емили вижда шанс най-после да възкреси връзката от миналото.

Но дали миналото на легендарната вила, в която отсядат, е най-подходящият фон за целта? През 1974 г. кокетната сграда, тогава наречена вила „Росато“, посреща рок звезда на върха на славата, едва прохождащ музикант и две неизвестни момичета – Мари и Лара.

Затворени във вилата, четиримата задействат събития, които в крайна сметка довеждат до това Мари да напише най-великия роман на ужасите в литературната история, Лара да композира платинен албум, а един от мъжете да бъде брутално убит.

Докато разравя тайните на италианската вила, Емили затъва все повече в тъмните страни на собствения си живот. И събитията отново започват да излизат извън контрол. По всичко личи, че вилата е готова да бележи поредната жертва.

Вдъхновена от историята на „Флийтуд Мак“ и лятото, родило „Франкенщайн“ на Мери Шели, Рейчъл Хокинс създава мрачен психологически трилър, в който неочакваните обрати са поднесени с брилянтен финес, а персонажите са толкова истински, че продължават да разговарят с читателя дълго след като отгърне последната страница.

Любопитно, нали? За щастие обаче не само анотацията е добра. Самата книга е интересна, изпълнена с обрати и вплита две различни, но взаимно допълващи се истории по един много добър начин в една книга. 

От една страна имаме историята на Емили Чес – за мен тя беше по-слабата. Самите отношения между двете са ми клише – добри приятелки от гимназията, които всъщност с мразят и постоянно се конкурират. Не е нещо ново, а и тук не се задълбава кой знае колко. Въпреки че към финала има интересен обрат в техните отношения, като цяло не ми хареса, че поведението на Чес остана безнаказано, а Емили остана в главата ми като безхарактерна. А когато прояви характер .. ами не беше кой знае какво. Аз лично не съм впечатлен от тази част. Имах нужда от възмездие. А и специално финалът на сюжетна линия има и някои пропуски, които по-голям фен на жанра не би простил. 

Историята на Мари и Лара обаче вече е друго нещо. Цялата атмосфера около двете е много по-мистична и през цялото време се чудех как ще завърши всичко. Постепенно се създаде едно напрежение, което накрая изби точно както трябва, въпреки че не всичко е такова каквото изглежда. Мари ми беше изключително любопитен персонаж, като през цялото време ме караше да се питам – харесвам ли я или не? Като цяло всички герои в тази сюжетна линия бяха много добре изградени и не те оставяха безразличен дори за миг. А обратът в историята … ами много ми допадна. 

Рейчъл Хокинс

„Вилата“ се чете много леко и бързо, но в същото време постпенно навлизаме в двата сюжета, които се разказват в нея. Искаше ми се по-бързо да стигнем до по-напрегнатата част от историята, но пък поне това забавяне не се усещаше досадно. За мен целия роман е един трибют към писателите, тяхната работа, творческите дупки, в които може да изпаднат и различните начини да си върнат вдъхновението. 

Като цяло ми се искаше книгата да е с една идея по-напрегната, мисля, че сюжетът го позволява. Но наистина романът е много интересен и го препоръчвам горещо!

Автор: Любен Спасов