„Войната те кара да се чудиш какво ще донесе утрешният ден. Какво ще донесе следващият час. Следващата минута. Внезапно времето ти се струва като острие срещу кожата ти, способно да те разреже във всеки момент.“

Откакто излязоха и двете книги от дилогията „Омагьосаните писма“ на Ребека Рос – „Божествени съперници“ и „Безмилостни обети“ – искам да ги прочета. Бях си ги приготвил за Коледа, но Агата Кристи и всичките празнични маси изядоха времето ми. След това прочетох няколко по-сериозни и тежки истории и реших, че тези две книги ще бъдат моето средство за релакс. И не сгреших! 

По принцип не съм почитател на фентъзи романите, но „Божествени съперници“ и „Безмилостни обети“ успяха да ме спечелят безапелационно с прекрасните герои, които заобичах и историята, която ме плени. Ребека Рос е създала един свят, в който боговете воюват и са въвлекли хората в своя конфликт, но фокусът определено не е върху тези божествени съперници. Авторката е поставила на преден план психологията и последствията от войната, човешките взаимоотношения и любовта, която може да устои на всякакви препятствия, и да се зароди дори чрез омагьосани писма, които не знаеш точно от кого са.

Накратко – доволен съм от това свое книжно приключение, въпреки че „Безмилостни обети“, втората част на дилогията, си е направо излишна. А, ако искате да разберете подробното ми мнение за двете книги – продължете с четенето. 

„Божествени съперници“

Първата книга от дилогията на Ребека Рос определено ме изненада. Да, нещо ме влечеше да прочета тези книги, но си признавам, че по-скоро ми харесаха прекрасните корици и самите издания на Orange Books. Много рядко посягам към този жанр и трябва наистина нещо да ме привлече, за да отворя такава книга. 

„Божествени съперници“ обаче не само ме привлече, но и задържа интереса ми и ме накара да будувам по цели нощи, за да разбера какво ще се случи с Айрис и Кит. 

Книгата ни отвежда в един свят, в който боговете са събудени от вековния си сън и сега са готови да потопят човечеството в кървава война. Осемнайсетгодишната Айрис Уиноу обаче мисли само за своето семейство и как да го опази. Нейният брат е мобилизиран да се бие във войната между боговете и е изпратен на фронта. Скоро следите му на бойното поле изчезват и от мъка майка му започва да потушава терзанията си с алкохол. Семейството е разорено и единственият начин да оцелее е Айрис да получи мечтаното повишение – колумнист в градския вестник „Оут Газет“.

Случайно или не писмата на Айрис до брат ѝ попадат в ръцете на нейния красив, но коравосърдечен съперник за поста в редакцията – Роман Кит. Но щипка древна магия ще изкове вълшебна нишка между тях, която ще се превърне в бурна и изпепеляваща любов.

След поредица от нещастия двамата ще заминат за фронта само с необикновените си пишещи машини в ръце и ще потънат в мистичната мъгла на ожесточената война. Връзката им ще се закали, защото двамата трябва да се изправят пред съдбата на човечеството, но най-вече пред изпитанията на любовта. 

„Божествени съперници“ ми хареса поради няколко основни фактора. Първият е, че фентъзи частта някак я усещах като периферия на историята. Като мит, който е оживял, но не обзема цялата книга. Враждата между боговете по-скоро е само за фон и по-скоро е първоначалният конфликт в книгата, който рефлектира върху нашите герои. Но не толкова се занимаваме с боговете и техните сили и възможности. И точно това води до всички други неща, които ми допаднаха в романа на Ребека Рос. 

Авторката пише много въздействащо за войната, последствията от нея за обикновения човек, нейната психология, начинът на действие. Как невинни хора биват ползвани за оръжие и как от цялото нещо облага имат само тези, които са започнали военните действия. Хареса ми, че Ребека Рос не романтизира войната! Напротив! В секундата, в която Айрис отиде на фронта и с очите си видя какво се случва с всички войници, въпреки че беше в ролята си на кореспондент, почувства какво е да си там, на мушка, борещ се всяка секунда за своя живот. Какво е след това всеки шум да ти се струва опасност, която може да те застигне. Да сънуваш всичко преживяно. Животът ти да не е същия. 

И дори преди фронта имахме много силни примери за това защо не трябва да има война – Айрис загуби всички свои близки заради нея, целият ѝ живот се промени и тя трябваше рязко да пожертва всички свои мечти и амбиции. Вечният страх, че всяка секунда с любимите ти хора може да е последната и да не знаеш какво да очакваш от утрешния ден. Всички тези сериозни послания ги има в този фентъзи роман и всички те са поднесени по един много хубав и разбираем начин, който те кара да се замислиш. 

Ребека Рос

Писането на Ребека Рос е прекрасно! Толкова силно те увлича, че те кара да забравиш света около себе си и като отвориш книгата, независимо в колко часа го правиш, много трудно се разделяш с нея. И определено не съжаляваш, че на следващия ден си недоспал.

В книгата има толкова много мъдри послания както за мир, така и да намериш истинското си аз. Да повярваш, че си свободен млад човек, пред който предстоят много важни неща и ти трябва да взимаш решенията за своя живот, а не някой друг да чертае съдбата ти. Има доста силни моменти, в които чрез кореспонденцията на Айрис и Кит, авторката говори за страховете, които имаме заложени в нас – несигурност, страх от промяна, страх от това да се влюбиш и да се разкриеш пред даден човек. За броните, които си слагаме и не допускаме никой да ни помогне, но и да ни разбере истински. Проблем, който може да доведе до по-голямо затваряне в себе си. 

Имаше моменти, в които четях книгата и си мислех, че се радвам, че ще я прочетат деца около 12-16 години, които ако вникнат в написаното може да получат доста добри съвети, които да приложат на практика. 

А любовната история бе толкова сладка .. тази размяна на писа между Кит и Айрис прилича на съвременните чатове, но с много по-голямо романтика. Може би, защото писмата са написани на вълшебна пишеща машина. Но това няма да ви го разказвам, а ще ви оставя сами да разберете какво имам предвид, когато прочетете книгата. 

В обобщение мога да кажа, че „Божествени съперници“ много ми хареса и определено се впуснах във втората част с огромно желание. Въпреки че четох не много позитивни коментари за нея.  

„Безмилостни обети”

За втората част ще бъда изключително кратък. Не, защото не ми е харесала, а защото просто няма какво различно да кажа от всичко написано до момента. Честно казано тази втора книга ми се струва напълно излишна и спокойно можеше да бъде просто една финална част от първата. 

В „Безмилостни обети“ нямаме надграждане – нито в героите, нито в историята. Просто имаме една разтегната книга, която можеше да бъде 100 страници, вместо 500. И не ме разбирайте погрешно – отново ми хареса, приятна е за четене, героите са си същите като от първата част и ми беше приятно да прекарам още малко време с тях. За мен важността на тази книга са посланията, които няма да изброявам отново, тъй като съм ги изброил по-горе, и за щастие във втората част нямаме промяна в това отношение. 

Просто наистина сякаш нищо не се случи, стигнахме до заветната кулминация и края на войната. Нямаше изненада в развитието на събитията и нямаше нещо, което да ме шокира до толкова, че да кажа, че не съм го очаквал. Просто първата книга, можеше да е с едни 100-150 страници по-дебела и всичко щеше да е прекрасно. 

Въпреки това давам висока сборна оценка на дилогията, която задържа вниманието ми, накара ме да се замисля над някои общочовешки теми и успя да ме запознае с герои, които ми бяха сладки и ме караха да се вълнувам за съдбата им. Фентъзи частта беше по моя вкус. Така че бих я препоръчвал занапред както на феновете на жанра, така и на тези, които четат този тип романи за разпускане. 

Автор: Любен Спасов