„Стив, трябва ми някой, на когото мога да се доверя. Има убийства, които трябва да се разкрият, и аз не мога да го направя сама. Само ти и аз сме. 

- Но ние не разкриваме убийства – опитва се да възрази Стив. 

Представя си как Ейми се усмихва от другата страна на линията. 

- Тогава трябва да започнем – казва тя.“ 

Ричард Озмън е новият ми любимец и чакам всяка негова нова книга с огромно нетърпение. Обичам начина му на писане, как заплита сюжетите си, героите, които измисля. Даже мисля, че те са най-силният коз в неговите книги. Когато той обяви новата си поредица нямах търпение да разбера с какви образи ще ме запознае този път. 

След „Криминален клуб „Четвъртък“ бях с високи очаквания и за щастие Озмън не ме разочарова. Въпреки че със сигурност продължавам да предпочитам тази негова поредица, „Разкриваме убийства“ ни въвлича в един свят, който е не по-малко интригуващ, изпълнен с наемни убийци, които са безмилостни при изпълнението на задачата си, опасни престъпници, които ще направят всичко, за да не бъдат хванати и семейни отношения, които са над всякакви мисии и смъртоносни задачи. А и да не забравяме - един котарак на име Бедствие.

Накратко в „Разкриваме убийства“ се запознаваме със Стив Уилър, който се наслаждава на пенсионерския живот. Да, понякога се случва да поеме случай, но предпочита спокойното ежедневие – сбирките в кръчмата, разходката до любимата пейка и компанията на котарака Бедствие, който го чака у дома. За него дните на приключения са минало. Адреналинът вече е работа за снаха му Ейми.

Ейми Уилър е убедена, че адреналинът подхранва душата. Работата като частен охранител й осигурява опасности всеки ден – дори на райския частен остров, където в момента пази бестселър авторката Роузи Д’Антонио. И когато в рая се появява труп и чанта с пари, Ейми търси помощ от единствения човек, на когото може да има доверие.

Въпросът е дали Ейми и Стив са достатъчно бързи и достатъчно умни, за да надхитрят убиеца.

„Разкриваме убийства“ е написана изцяло в стила на Ричард Озмън, но е доста различна от „Криминален клуб „Четвъртък“. Общото е, че загадката е доста заплетена и почти до финала не се знае абсолютно нищо. Другото общо е, че в историята е вплетено страхотното чувство за хумор на Озмън, което аз много обичам и отново успя да ме разсмее с глас на няколко пъти. Отново имаме пенсионер, който има своето минало, а към момента по-скоро иска да има спокоен живот, но е въвлечен в смъртоносни мисии, които ще го извадят от уютния му дом и ще го отведат до Америка, Дубай и Ирландия. 

От тук нататък обаче според мен има и доста големи разлики.  В „Разкриваме убийства“ историята е разказана не само от нашите главни герои, а от всички замесени в историята. Главите са кратки и се четат леко, но почти всяка е разказана от различен герой, замесен в историята. На мен това много ми хареса, защото сглобявах пъзела поетапно и всяка гледна точка носеше допълнителна информация. Това обаче може да е огромен минус за някои читатели, които биха се объркали и натоварили от множеството гледни точки и би им развалило удоволствието от четенето. 

Друга разлика е, че тук нямаше този голям обрат на финала, който винаги присъства в другата поредица. Или поне за мен го нямаше. Някак си всичко ми беше логично и не се изненадах от някое разкритие. В никакъв случай не се досетих изцяло кой кой е и как ще се развият нещата, но и очаквах такова развитие на нещата. 

В „Разкриваме убийства“ „лошите“ играеха на едно съвсем различно ниво. Престрелките бяха на всяка страница и всеки беше застрашен през цялото време. Ролите постоянно се сменяха и не се знаеше кой трябва да бъде пазен и кой може да е герой в историята. 

Любимец обаче за мен си остава Роузи Д’Антонио. За мен в нея Озмън е вкарал цялата си комедийна същност и е вплел себе си в нея. Тя ме разсмиваше постоянно, с глас, знаеше какво да каже във всеки един момент, независимо колко напрегната е ситуацията и постигаше всяка една цел, която си поставя. Независимо колко невъзможна изглежда. Определено това е герой, с който нямам търпение да се срещна пак.

В книгата може да намерите и сериозните теми. Като влиянието на изкуствения интелект в съвременното ни общество, какви негативни последствия има от него и фалшивият живот на инфлуенсърите. 

Като цяло препоръчвам всеки да се запознае с книгите на Ричард Озмън – независимо коя от двете поредици започнете, според мен ще останете доволни. Въпреки че аз продължавам да викам за отбор „Криминален клуб „Четвъртък“.  

Автор: Любен Спасов