„Това побъркано копеле може би е единственият нормален човек, останал тук.“

Може би се чудите как решихме да прочетем точно „Параграф 22“? След две много женски книги в рубриката с Цвети обсъдихме, че е време да прочетем заглавие, което е насочено повече към мъжката аудитория. 

Допитахме се до наши приятели според тях кое е такова заглавие и Маги, която познавате от Book Adventure Club Podcast и нейния личен „Говорим за книги“ каза: „Категорично „Параграф 22“! Не познавам жена, която да го е прочела докрай и мъж, който да не го е харесал.“ С Цвети веднага приехме предизвикателството! 

Дали обаче в нашата книжна двойка статистиката на Маги се потвърди? Кой от двамата е по-толерантен към класиката от Джоузеф Хелър? И кой всъщност хареса повече романа? Може да разберете в тази статия! 

ТЯ: А какво всъщност е параграф 22? Забавното е, че всеки може да даде различен отговор на този въпрос и пак ще бъде прав.

Как би изглеждал филмът „Топ Гън“, ако Маверик не искаше да се хвърля стремглаво към смъртта при всяка мисия? Отговорът е в романа на Джоузеф Хелър – „Параграф 22“, но вместо напрегнат екшън с героични подвизи, получаваме черна комедия за безсмислието на войната. 

Книгата ни беше препоръчана, като роман, който по-често допада на мъжете и по-трудно се намира жена, която да го е прочела докрай. И ако трябва да откроя мъжките теми в текста, това със сигурност са: войната, очакванията към мъжете да бъдат смели, да защитават, но и склонността им да се поддават на плътското и да вземат грешни решения, водени от първични желания или от стремеж да се докажат (пред другарите си, пред жените, пред висшестоящите). 

Главният персонаж покрива тези точки донякъде, но се отличава от останалите, защото предпочита живота пред славата и безропотното следване на заповеди. Вместо да се хвърля сляпо в мисии за чест и слава, той проявява безразсъдство и смелост в борбата си срещу омагьосания кръг на параграф 22, воден от желанието си най-накрая да се прибере вкъщи. 

А какво всъщност е параграф 22? Забавното е, че всеки може да даде различен отговор на този въпрос и пак ще бъде прав. Това е разпоредба, която не позволява на полуделите от войната пилоти да се приберат вкъщи, защото не могат да ги освободят без да си поискат, но „всеки, който иска да бъде освободен от строева служба, не е луд“. Това е и правото на главнокомандващия постоянно да увеличава броя полети, които един войник трябва да извърши, преди да се счете, че е изпълнил дълга си и да се върне у дома… и още, и още. 

Изобщо – параграф 22 се появява в точния момент, така че да бъде изгоден на силните на деня, а потърпевшите просто нямат правилен ход. Но нашият главен герой Йосарян не се отказва и ако откривам някаква прилика между него и персонажа на Том Круз в гореспоменатия филм, то е точно в тази съпротива срещу подчинението и в решителността да оцелее, да се освободи от оковите на параграфа. 

В книгата има доста кървави сцени – все пак е война, но ако търсите напрегнат сюжет, вълнуващи престрелки, надпревара със самолети и т.н., това не е вашият роман. Има няколко такива момента, но те показват, че всичко това са абсолютно безсмислени действия, че цялата война е един голям параграф 22, от който не можем да се измъкнем. Сюжетът е доста накъсан, изпъстрен с иронични диалози, които прикриват сериозни и драматични моменти. Искрено се смях на някои от тях и не черния хумор, вплетен в почти всеки абзац. 

Беше ми нужна определена нагласа, за да стигна до края на романа, тъй като сюжетът не е особено увлекателен и липсва емоционална връзка с героите и историята. Първоначално започнах да я слушам преди да си взема хартиеното издание и като аудиокнига се приема по-лесно. Бих казала, че е полезно да се прочете, за да си дадем сметка кога самите ние се оплитаме в параграф 22 и да ни напомни колко ненужна е войната, защото явно имаме нужда да си го припомняме по-често.

ТОЙ: Маги, статистиката ти току що се разби на пух и прах!

Няма да изпадам в подробности за сюжета и идеите на книгата – Цвети е описала нещата прекрасно. И като цяло ще бъда много кратък. Аз само искам да кажа: Маги, статистиката ти току що се разби на пух и прах! :D 

Още в предговора на хартиеното издание, авторът казва, че когато книгата излиза едната половината читатели я мислят за гениална, а другата половина смятат, че е едно най-безсмислените неща, които са чели. Аз определено съм от вторите. Толкова безинтересна книга скоро не бях чел. „Параграф 22“ изобщо не е моето нещо. 

Ще започна с нещата, които не ми харесаха, за да завърша с положителните. 

Изключително дразнещи герои. Съгласен съм, че авторът нарочно е преекспонирал някои неща, защото все пак книгата е на ръба на черна комедия и сатира, но действията, диалозите, всичко ми беше много неестествено. О, да. Диалозите. Това за мен беше един от най-големите минуси в книгата – както се случваше нещо важно и аха да ми стане интересно и изведнъж героите започваха да водят някакви безсмислени диалози, които не допринасяха към действието на романа. Да, по този начин авторът искаше да подчертае нелогичността на някои действия, но като похват ми беше излишно и ме караше да се питам какво чета точно. 

Както казва Цвети – сюжетът е доста накъсан, но аз лично не смятам, че това беше положително нещо. Просто дори в моментите, които се зачитах и ми ставаше любопитно, точно заради тази накъсаност отново губех нишката и ми ставаше досадно. Не можах да се свържа с героите, не можах да вляза в историята. 

Положителните неща на книгата са: 

- Посланието, че войната е безсмислена и ненужна и наистина е хубаво да си го припомняме. 

- Темата, че мъжете също имаме право да не искаме да участваме в „мъжки дейности“, да искаме да не направим нещо, което се смята за задължително за нас и това не те прави по-малко мъж от другите. 

- Наистина част от диалозите и изказванията бяха смешни, но за мен такива бяха тези, написаните с интелигентен хумор, които осмиваха действията на силните на деня. 

Като цяло, ако някой ме попита дали препоръчвам книгата категорично ще заявя „НЕ“. Единствено бих подкрепил Цвети, че темата за войната е важна и тази книга може да е напомняне за нейното безсмислие. 

Автори: Цветомила Димитрова и Любен Спасов