„Тя въздъхна. Помисли си, че човек никога не познава другите наистина.“

Из „Съвършена смърт“

Аз съм огромен почитател на Хелън Фийлдс. Тя е от авторите на Benitorial, които следя и като има ново заглавие от нея, веднага се сдобивам с бройка, за което изключително много благодаря на Бени и Данчо. 

Със „Съвършени останки“ и „Съвършена плячка“ Хелън Фийлдс буквално ме отвя. В единия случай ни вкара в главата на убиеца, което като преживяване помня до ден днешен, защото освен, че бях в ума на психопат и виждах как мисли, в един момент започнах да го разбирам и се притесних изключително силно за себе си. Във втората книга пък имаше толкова брутални убийства, че на всяка страница повтарях „Какво по дяволите!?“ и не можех да повярвам какво чета. А аз вече доста трудно се шокирам от книги. 

Хелън Фийлдс обаче винаги успява да ме впечатли с психологията в книгите си, мотивите на убийците, начините по които убиват и изобщо изграждането на сюжетите, които са впечатляващи. Та, когато излезе „Свършена смърт“ нямах търпение да видя какво ме чака, а с „Мъжът от сенките“ обещаваше да се запознаем с нови, не по-малко вълнуващи герои. Затова запретнах ръкави и ви подготвих една нова двойна доза, този път с книгите на Хелън Фийлдс. 

„Съвършена смърт“ 

От „Съвършена смърт“ очаквах много! Както казах и във въведението първите две части на поредицата ме сразиха и Хелън Фийлдс вдигна много високо летвата. „Съвършена плячка“ и „Съвършени останки“ бяха динамични, изненадващи, държащите те в напрежение от първата страница до последната. Дори това, че в „Съвършена плячка“ знаем кой е убиеца от самото начало не направи сюжетът по-малко вълнуващ. 

В „Съвършена смърт“ обаче за първи път Хелън Фийлдс ми беше мудна. Действието вървеше много бавно, нямаше тази динамика на предните книги, в която във всяка глава имаш изненада след изненада и емоционално не можеш да се събереш. Липсваше ми напрежението, което в другите книги го имаше. Да се чудиш каква ще е следващата крачка на убиеца, какво ще направи, къде ще удари. Тук не само, че много бързо разбрах кой е убиецът, а авторката така беше наредила сюжетът, че се знаеше и кои ще са следващите му жертви. 

Може би този път Хелън Фийлдс се беше и доста дистанцирала от самия убиец и това не ми допадна. Самият сюжет се води повече от полицаите, тяхното разследване, чудене .. и докато те не откриваха отговорите на загадката, ние като читатели знаехме частично някои неща и това уби съспенса за мен. Единствената въпросителна бе точната самоличност на убиеца и защо извършва убийствата. 

А причината за действията му отново носят похвали за авторката. Тя наистина има афинитет към психологията и човешкото поведение, защото личната история на убиеца и причината да се превърне в чудовището, което е днес, отново са изпипани до последния детайл и те карат да се замислиш. Финалът също много ми допадна и освен, че приключи логично, остави храна за размисъл, най-вече над това дали смъртта е за предпочитане, когато реалността е изключително жестока. 

Накратко за финал – отново едно добро заглавие от авторката, просто по-мудно и не толкова вълнуващо колкото другите части от поредицата. 

„Мъжът от сенките“

Ето това вече ми хареса! Хелън Фийлдс в пълния ѝ блясък. В „Мъжът от сенките“ вече имаме динамика, доста голям психопат, обрати и много интересна психология. Буквално прочетох книгата на две сядания и не можех да се спра да чета – исках да видя как ще завърши всичко. И само да кажа, че тук отново знаем кой е убиецът още в начало и все пак Фийлдс ми прикова вниманието и не можех да правя нищо друго освен да чета. 

Ще го кажа не знам за кой път, но Хелън Фийлдс просто е много добра да изгражда сюжети свързани с някакъв психологически проблем. Така добре изгражда историята, че хем да научиш нещо ново, хем да има този съспенс, който трябва да присъства във всеки един криминален роман. Тук изключително много ми допадна проблемът на нашия убиец и синдромът от който той страда. Какво го кара да извършва убийства и отвличания, каква му е целта и как вижда светът около себе си. 

Много любопитно беше да науча неговата история, какво го е направило това чудовище, за което ние четем. Беше ми любопитно и как жертвите ще бъдат спасени. А финалът беше толкова логичен, добър и пораждаш размишление – имат ли място опасните психопати дори в специализираните заведения и затвори? Какво е спасението аз тях? И кой решава какво точно да бъде? Каква е ролята на институциите тук? 

Хелън Фийлдс

Най-доброто в тази книга обаче е Кони Улуайн – американски криминален психолог с нестандартен подход, който помага на полицията със случая. Освен, че има изключително интересна лична история, нейният сарказъм и ирония при общуването с други хора е толкова добър, че като порасна искам да приличам на нея. Тя ме разсмиваше, впечатляваше ме с директността си и как не захаросва излишно истината, но и в същото време имах чувството, че общувам с реален психолог, който ми обяснява различното поведение на хората и по-конкретно убийците. Четенето на нейните обяснения, определянето на психологически профил и като цяло моментите, в които тя работеше бяха чисто удоволствие за четене. Тя определено се нарежда сред любимите ми книжни персонажи, а заедно с Броуди Баарда, инспектор от лондонската полиция, са страхотен тандем, чиято динамика на отношения е страхотна. 

Чакам с нетърпение втората част от поредицата, защото искам въвсем скоро отново да се срещна с Кони. 

Автор: Любен Спасов